Народното събрание подкрепи споразумението между енергетиците и правителството. Въпреки това някои от блокадите остават, както и противниците на този документ.
"България има ангажименти по международни конвенции, което е по-горестоящо от призив на НС към МС да направи нещо. Няма как да накараме Европа да си промени мнението", коментира бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов в студиото на "Денят ON AIR".
Изчисленията му показват, че загубените ползи ще са над 4 млрд. лв., но има и много допълнителни, сред които разходите за здравеопазване.
"По оценка на Световната здравна организация и оценката по околната среда между 16 и 20, дори над 24 млрд. лв. ще загубим за 5 години. Тези ТЕЦ-ове тровят. Основният риск за здравето на хората на 50% е въздухът, останалото са водата, храната. Въздухът в България не е чист, той е замърсен с фини прахови частици. Ние в София м.г. имахме мониторинг, който показа, че 9% от фините прахови частици от 10 микрона са от въглищни комплекси в страната, други 16% са от изгарянето на въглища в съседни страни в Централна и Източна Европа. Между 8 и 18 000 души България губи от мръсен въздух. Около 2 000 човека пряко на година губи България от изгарянето на въглища", категоричен е Сандов.
По думите му голямото табу, че ние трябва да бъдем енергиен стожер на Балканите и региона, е "политически фетиш".
Пред Bulgaria ON AIR бившият екоминистър заяви, че вносна електроенергия от Турция би ни излязла по-евтина от нашата от въглищните централи. А протестите определи като шантаж от страна на частни интереси и фирми.
"Ако махнем тези планове - как затворихме мините в Бобов дол - от раз, хората останаха без препитания. Това ще се повтори. Има много повече хора, които ще излязат на протести, които са ощетени заради здравния статус, хората които милеят за устойчивото бъдеще на България, така ли ще управляваме държавата - шантажирайки?", попита Сандов.
За да бъдат доволни протестиращите и синдикатите той посочи какво трябва да се направи - да се промени Конституцията, да се изпълнят исканията на синдикатите и да се запазят въглищата.
"Реално от "Мариците" може да работят 1-2 предприятия, но ще бъде изключително помпано от държавни субсидии. На двете големи частни компании дългосрочните договори с държавата изчитат 2024 и 2026 г., това са две от трите най-големи. ТЕЦ "Марица изток 2" може да функционира единствено от държавни субсидии, тази година отново е на загуба", добави Сандов.
Прогнозата му е пазарната икономика да доведе до по-ранното затваряне на въглищните централи - около 2030 г.
Гледайте целия разговор във видеото.