Денят ON AIR

Всеки делник от 19:15 часа
още

България води дълга битка с липсата на хапчета, медикаментите ни са приравнени с хляба

Д-р Станимир Хасърджиев и Владислава Цолова коментират къде са проблемите в здравната система

27.09.2023 | 21:07 Редактор:

Как ще се овладее дефицитът на липсващите лекарства? 

"Днес получихме сигнал от наши регионални членове в Благоевград, организация на хора с множествена склероза, че липсват жизненоважни лекарства, за които хората доплащат 500 лв. и те липсват на пазара. Това е сериозен проблем през последните години как лекарства, които са леснодостъпни на достъпни цени, пациентите свикват с тях - затова те изчезват от пазара", коментира председателят на Националния съвет на националната пациентска организация Владислава Цолова в студиото на "Денят ON AIR".

Пред Bulgaria ON AIR д-р Станимир Хасърджиев заяви, че причините за липса на лекарства са комплексни. "Тези причини се наслагваха през годините и за част от тях имат вина множество правителства и министри, които взеха грешни решения. Един от основните проблеми, който имаме, е как преди години в една кампания се обяснява как на България лекарствата са прекалено скъпи. Имаше сравнения със Сърбия, Турция, имаше репортажи, които показваха колко струва аспиринът там и в България. Още тогава остана неразбран големият проблем, който имаме в Европа. Когато сме най-бедните в клуба на богатите, не можем да очакваме, че ще ни е лесно да имаме цени като на държави, които не са членове на ЕС, оттам идва големият проблем - върху неясния нормативен хаос, който често настъпва и несигурността, която имат много от компаниите", подчерта той.

По думите на д-р Хасърджиев в Европа свободният пазар на стоки е ключов. "Много е трудно в Европа да кажем, че лекарствата не са свободен пазар, а само регулиран и няма да бъдат продадени на съседни държави. Има далеч по-лесни варианти, но е необходимо цяла Европа да разбере, че това е проблем, да се седне на масата и да се измисли друг механизъм, по който да се гарантира на всички европейски граждани наличието на лекарства", каза още той.

"Нашето правителство с огромна гордост като че ли отхвърли един прекрасен европейски закон. Благодарение на България той не се случи и това в момента дава отражение върху всички нас. Ако имаше европейска регулация, нямаше да се налага всяка държава да се спасява сама. Можеше да сме решили отдавна този въпрос", посочи д-р Хасърджиев.

По думите му до системата СЕСПА имат достъп само аптеките и държавата, но не и основните потребители. "Какво пречи едно лекарство, след като попадне в ръцете на пациента, вече в съвременния свят с телефона си да провери откъде идва лекарството", попита той.

"От години се говори за здравна карта, която се забави с години, планиране по общини, видове заболявания. Например, в социална сфера нещата се случиха. Би трябвало от 1 януари 2024 година по отношение на социалната сфера нещата да са регулирани. В здравната сфера като че ли хаосът е по-голям, за здравна карта се говори отдавна, но нищо от това не се случва", допълни Владислава Цолова.

По думите на д-р Хасърджиев в България лекарствата не са скъпи, защото производителите ги продават скъпи, а защото голяма част от лекарствата не се заплащат на 100% от здравната ни система. "Второ - ние сме от малкото държави в Европа, в които лекарствата са приравнени с киселото мляко и хляба. При лекарствата цените са строго регулирани и там наистина имаш пределна цена, и всяко приравнение на данъка би довело до намаляване на това, което трябва да извади от джоба си", каза още той.

На коя дата България трябва да празнува своя национален празник?

На 3 март - Денят на Освобождението. Датата не трябва да бъде променяна.
67%
На 16 април - Денят на приемането на Търновската конституция.
1%
На 20 април - Денят на избухването на Априлското въстание.
1%
На 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
11%
На 6 септември - Денят на Съединението.
7%
На 22 септември - Денят на Независимостта.
14%
Общо 4227 гласа

Гледайте видеото с целия разговор.