Скандалът със заключената Руска църква в центъра на София се разраства. ДАНС ще проверя собствеността по искане на прокуратурата.
"Има един сигурен и безспорен начин за установяването на собствеността - спорещите да минат през съд, едно решение на граждански съд ще реши този спор завинаги. Този крепостен акт от 1898 г. се отнася до земята, върху която е изградена сградата на Руската църква. Само че невинаги това, което се изгражда върху определена земя, автоматично става собственост на този, който притежава земята", коментира зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев в студиото на "Денят ON AIR".
По думите му, дори и да се окаже, че в този крепостен акт действително няма подмяна на подписи, той се отнася до земята, но не и до сградата. Гостът обясни и претенцията за собственост от руското посолство, която е на базата констативен нотариален акт.
"Той не е като останалите нотариални актове. Констативен нотариален акт се издава, когато този който го иска, няма документ, с който да доказва по безспорен начин право на собственост. Той може да бъде оборен в съд от всяко друго лице, ако то представи убедителни доказателства. Тогава този, който е претендирал право на собственост върху спорния имот, губи делото и във владение влиза новия собственик", уточни Емил Дечев.
Той заяви, че голяма част от документите по казуса ще бъдат търсени в Държавна агенция "Национални архиви", защото са над 100-годишни.
"Хипотетично не само земята, но и сградата върху нея е собственост на руското посолство. Това по никакъв начин не дава право те да заключват тази сграда, когато си поискат. Тя не е културен дом със светски функции, за нея отговаря българският патриарх. Той решава кой свещеник да служи в нея, ако иска само български, може един от тях да е руски гражданин. Последната дума е негова. Представете си как български свещеник в Истанбул заключва църквата "Свети Стефан", хвърля ключа в Златния рог и си тръгва обратно към България", даде пример зам.-министърът на правосъдието.
Дечев подчерта, че тримата служители, обвинени в шпионаж, вместо да бъдат привлечени като обвиняеми, са предпочели да бъдат експулсирани.
Гостът коментира пред Bulgaria ON AIR и старта на конституционните промени. Той очаква изненади и е категоричен, че ако бъдат бламирани, това ще означава разпад на правителството.
"Тогава отиваме на предсрочни избори, другият вариант е една част от сегашните партии, които участват в създаването на това правителство, да направят ново парламентарно мнозинство, което да излъчи ново правителство със съюзници "Възраждане" и ДПС или "Възраждане" и БСП", даде пример Дечев.
И изрази мнение, че по всяка вероятност ще има промени в Конституцията с леки изменения. Също така той посочи, че никъде не пише, че е забранено националният празник на страната да бъде включен в основния закон.
"Предполагам защо са решили да го вкарат - най-вероятно са желаели да подчертаят, че искат да скъсат с досегашната зависимост от една велика сила и да подчертаят собственото самочувствие на българската нация. Дебатът вече е започнал, не виждам драма, ако националният празник е вписан в Конституцията. Може би е време българите да празнуват своите собствени усилия", каза още зам.-правосъдният министър.
На коя дата България трябва да празнува своя национален празник?
Гледайте видеото с целия разговор.