ЕК прекратява мониторинга на съдебната реформа и корупцията на България.

"Истината е такава, каквато е обявена от говорителя на ЕК. Това е положителен знак спрямо България. Отпадането на този мониторинг означава, че България вече отговаря на общоустановените за Съюза стандарти", коментира бившият вицепремиер и преподавател по наказателно право в СУ проф. Пламен Панайотов в студиото на "Денят ON AIR".

Според него това е отдавна чакана новина. "Що се отнася до Шенген, хубавите новини са свързани с потвърденото становище от страна на ЕК, в лицето на нейния председател г-жа Урсула фон дер Лайен, че и България, и Румъния отдавна са изпълнили всички изисквания за членство в Шенген. С това се напомня, че има държави членки, които по политически съображения спират България и Румъния към пълноправното членство", каза проф. Панайотов.

свързани

Историческо решение: ЕК прекрати мониторинга над България и Румъния

Пред Bulgaria ON AIR бившият вицепремиер изтъкна, че в България все още се установява значителен трафик на мигранти в посока Централна и Западна Европа.

"България би могла да направи допълнителни усилия. Контролът, включително през гранично-пропускателните пунктове, все още не е на необходимата висота. Правителството и органите на изпълнителната власт трябва да положат усилия. Нашите партньори очакват да се положат и допълнителни сили в тази посока. В противен случай ще има оправдания за политически твърдения", настоя гостът.

По думите му, ако останалите държави членки, включително Нидерландия и Австрия, ни припознаят за членове на шенгенската зона, това ще улесни финансирането на мерките. "Убеден съм, че ако се положат необходимите усилия, ще се намери изход в следващите два-три месеца", отбеляза той.

свързани

Вицепрезидентът на ЕК: Няма основания за забавянето на България и Румъния за Шенген

Проф. Панайотов коментира и наказателното законодателство.

"Продължава ширещ се популизъм в България в тази сфера. Разочарован съм. Този вид популизъм е най-опасното нещо, което може да се разгръща в обществото. Има концепция за наказателно политика, приета през 2020-2025 г., в която ясно е казано и следното: Непрекъснато увеличаване на наказанията, утежняването на наказателната репресия е един от основните криминогенни фактори в България. Хората са убедени чрез еднократно действие, в случая промени в НК. Това не е така", смята преподавателят по наказателно право.

свързани

Няма да преборим корупцията с писане на закони и промени в текстовете?

Трябва да се разбере, и от политическите сили, че не може само чрез увеличаване на наказанията да се решават съществени социални въпроси.

"Необходимо е да се обърне внимание на факторите, които се явяват причина или условие за пораждане на съответния вид престъпност. Ако допуснем "правосъдие" да се осъществява под уличен натиск, означава да забравим да имаме очакване за реализация на регламентираната по Конституция правова държава", уточни проф. Панайотов и допълни, че наказателната репресия не е начинът да се стигне до ограничаване на престъпността.

Депутатите могат да правят конституционни промени, но остава въпроса дали ще се получат качествени промени, подчерта гостът.

"Уверяват ни, че между първо и второ четене ще има сериозно премисляне, дискутиране на предложения проект за изменение и допълнение в Конституцията. Надявам се това да е така", заяви бившият вицепремиер.

Гледайте целия разговор във видеото.