Бившият вицепремиер и преподавател по право в СУ проф. Пламен Панайотов изрази своите опасения спрямо предлаганите промени в Наказателния кодекс и Конституцията на България.
"По повод на едно престъпление, което буди отвращение у обществото, се пристъпва към увеличаване на наказанията в Наказателния кодекс, без да изследват причините за съответния тип престъпност. Такъв подход не води до положителни резултати, напротив. Води до ожесточаване на престъпността. Наказателният популизъм се използва, за да може повечето политически субекти да разчитат на подкрепа на предстоящи избори", заяви той пред Bulgaria ON AIR.
Според проф. Панайотов съдебната реформа не се свежда само до структурни и персонални промени. По думите му има дефицити в правораздаването и е важно да се каже съвсем честно пред обществото какви са те.
"Ако предполагат структурни и персонални промени, разбира се, те трябва да бъдат осъществени. Именно защото ни липсва общ контекст на мотиви, свързани с по-цялостна политика на държавата за промени в осъществяване на правораздаването, част от направените предложения тепърва трябва да бъдат подложени на дискусионно обсъждане, защото се наблюдават основания за недоразумения", обясни гостът в "Денят ON AIR".
Проф. Панайотов допълни, че е възможно да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор, но попита защо да няма възможност да се осъществява методическо ръководство.
"Казано е, че правилата за общ метод ще се приемат от Прокурорския съвет. Кой ще следи за тяхното прилагане в прокуратурата? Нима това ще е самият Прокурорски съвет? Невъзможността Прокурорският съвет, заедно с Висшия съдебен съвет заедно да обсъждат общата политика на държавата относно наказателното правораздаване, няма да доведе до добри резултати. Излиза, че не можем да имаме единна наказателна политика", посочи още бившият вицепремиер.
Проф. Панайотов допусна, че вероятно основните политически сили, в зависимост от резултатите от местните избори, ще решат какво ще бъде тяхното поведение на политическата сцена.
"Търсенето на конституционно мнозинство не може да се изчерпи с трите политически сили, ако искат да извървят до края на годината процедурите по промени в Конституцията. За да се върви по по-бързия път са необходими 180 народни представители. Може да се предполага, че част от направените предложения може да бъдат обект на политическо обсъждане с останалите парламентарно представени сили", коментира преподавателят по право в СУ.
Проф. Пламен Панайотов очерта някои от пропуските в направените предложения за промени в съдебната система.
"На конституционно равнище се предлага да се запише кой има право да прави предложение за кандидатура за главен прокурор. В предложения проект не се записа на конституционно ниво кой може да прави предложения за председателите на върховните съдилища. Тук режимът остава на ниво Закон за съдебната власт и човек се пита защо се придава конституционен ранг на тези, които могат да правят предложения за главен прокурор, а тези, които могат да правят предложения за председатели на върховни съдилища не се радват на конституционна уредба", даде пример той.
Гостът обърна внимание, че проектът за промени в Конституцията не предвижда прокурорите и следователите да излязат извън системата на съдебната власт.
"Различните магистратски общности нямат единен съвет, в който да биха могли да се обединят около общата политика на държавата. Това ми се вижда особено. Другата особеност е, защо при излъчване на квотата от парламента във ВСС не могат да бъдат излъчвани прокурори, следователи и действащи съдии, а когато парламентът излъчва своята квота в Прокурорския съвет, той не може да се спира на действащи прокурори и следователи, пропуснати са съдиите", заяви проф. Панайотов.
Той допуска, че би могло да се преодолее ветото на президента Румен Радев върху измененията на Закона за съдебната власт и няма да има проблеми да бъде в сила механизмът за разследване на престъпления от лице, което осъществява функциите на главен прокурор.
Гледайте целия разговор във видеото.