Денят ON AIR

Всеки делник от 19:15 часа
още

Александър Грилихес в Денят он ер 10.10.2014: колекторски компании

10.10.2014 | 23:07
Александър Грилихес в Денят он ер 10.10.2014: колекторски компании
Александър Грилихес в Денят он ер 10.10.2014: колекторски компании

Интервю на Ивайло Лаков с Александър Грилихес, управител на Frontex International в Денят он ер на 10 октомври 2014.


Александър Грилихес, управител на Frontex International – колекторска компания, неотдавна придобива портфолио от невръщани потребителски кредити на номинална стойност около 94 млн лв.

Ще говорим за това как българинът задлъжнява и как вие събирате дългове. Какви са ви методите?

В нашия бранш има редица практики, които са всепризнати по света и ние се опитваме да ги налагаме. Най-вече спазваме етичен кодекс от 10 точки в нашата  компания и който въведохме в Асоциацията на колекторските компании – който да не позволи никой да използва практики, които са увреждащи психиката на длъжника.

 

Още по темата

Ще формулирам въпроса по друг начин. Ако една банка, за да стигне до извода, че не може да си събере кредита по никакъв начин, това е станало след много телефонни разговори – и го продава на вас, по какъв по-различен начин ще ги съберете вие?

Изпадането в просрочие за съжаление е част от жизнения цикъл на кредитирането по принцип. Случва се. Огромна част от хората, които вземат кредити не ги вземат с идеята да ги върнат. За тях невъзможността да плащат само по себе си е проблем.

Разликата между нас и банката е, че банката е отпуснала кредита в първия момент.

Т. е.  в някакъв момент се къса връзката с клиента и се изчерпва като възможности.

 

Клиентът има всички джиесеми на банката и ги е блокирал?

Например. Но разликата в нашия подход е, че ние придобиваме кредита и започваме да работим с клиенти да му помогнем в този период.

 

Как точно?

В последната година се опитваме да работим с повече разбиране към хората, да не утежняваме тяхната и без това тежка ситуация и да търсим вариант в по-дълго време и по по-удобен за тях начин да успеят да върнат средствата, които са взели.

 

Средната цена на един дълг как върви на българския пазар?

Зависи. Основен фактор е времето, което е минало от момента, в който е изпаднал в просрочие клиентът на първоначалния кредитор. За съжаление в България пазарът остава недоразвит.

Продават се кредити, които вече много дълго време са били подлагани на методи за събиране от банките и при нас те попадат години след като клиентът е започнал да показва проблемно поведение в изплащането му.

За такъв тип кредити цените са значително под номинала.

 

От порядъка на..?

Под 30%. Зависи много от разбера на кредитите, от произхода им, дали са потребителски или ..

 

А там, където шансовете са по-високи, цената докъде стига?

Всичко е въпрос на сметка.

Нашият бизнес се крепи на възможността да купиш от някого един актив, който след това да си възстановиш.

За банката това е: да продам ли днес на цената, която може би очаквам да събера във времето, но получавам парите си сега.

За нас е същото. Ние инвестираме финансови средства в придобиването на портфейла и се опитваме да ги възстановим и търсим нормален марж на печалба, както във всеки друг бизнес.

 

Какво показват изчисленията ви? Тези невръщани кредити от 94 млн лв на колко процента ще успеете да ги съберете? Удулд лр е м,фхкфпдйд@

Заложили сме хоризонт на събиране 4-6г. Смятаме, че ще трябва да работим активно със сериозна част от хората.

За тези пет години се надяваме да удвоим цената на инвестицията.

 

Според вас влошава ли се картината в България със задлъжнялост, необслужвани кредити?

Трудно ми е да преценя. Няма официални данни. В Асоциацията на колекторските компании, която обхваща огромна част от пазара, правим анонимно проучване, което ни служи да се държим информирани.

Последните данни, представени на пресата показват намаляване обема, възложен от банки, небанкови институции, телекоми, и т.н. за събиране. Говорим за така да се каже активните задължения. Не за портфейла от прекратени договори, какъвто придобиваме.

Този феномен се обяснява с това, че мина доста време от кризата. Задълженията, възникнали 2009/10, когато започнаха хората да губят работата си, тази част, която все още не еотработена и върната е част от портфейла, който купихме.

Тези, които сега възникват като просрочия, намаляват. Не за друго, а защото и рисковите критерии, които кредиторите прилагат са изключително втвърдени. Изключително малък брой хора имат достъп до финансиране, което е жалко и забавя и ръста на икономиката. Знаем, че в България той се движи от потреблението.

 

Какъв е средният размер на един просрочен кредит, невърнат.

Зависи от източника му. Портфейл от микрокредитираща компания, която отпуска заемите преди заплата са няколстотин лева.

В портфейла, който ние придобихме средният размер на задължението е около 1200 лв.


Целият разговор чуйте във видеото.