"Ще бъдем свидетели на цялостно преструктуриране на икономическите отношения между Русия и Европа. Също така между Русия и Китай. То ще отнеме доста време и ще минем през етапи на много сериозни сътресения във финансовата сфера. Те ще продължат няколко години, а преструктурирането на глобалните икономически връзки ще отнеме може би десетилетия", обясни икономистът проф. Ганчо Ганчев в "Денят ON AIR".
"В момента говорим за енергийна война, която за жалост ще повлече и икономическа война. Последните 3 до 6 месеца ни бяха като генерална репетиция с увеличаващите се цени на много от продуктите. И ЕС, и България са много тежко зависими енергийно от Русия", каза икономистът Агоп Каспарян пред Bulgaria ON AIR.
Според проф. Ганчев обаче, енергийната война още не е започнала, защото Европа е силно зависима и се въздържа засега от вземането на крайни мерки. Той предположи, че енергийна война ще предстои в бъдеще.
Икономистът подчерта, че трябва да се преосмисли отношението към атомната енергетика, защото тя е един от начините да се реши енергийният проблем, но и да се намали зависимостта от внос на енергоносители от Русия.
"Тепърва ще бъдат нарушени структурите на енергодоставките. Но ни чака инфлацията, защото ние сме енергозависими. Увеличаващите се цени на доставките на горивата са пряко зависими с производството на много голяма част от основната потребителска кошница в България. Вероятността инфлацията да не намалее е много голяма", обясни Каспарян.
"Инфлацията ще бъде над 10%. Това, което стабилизира българската икономика, е фиксираният валутен курс към еврото. В дългосрочен план валутният борд е също механизъм, който забавя икономическия растеж, но в момента играе стабилизираща роля. Не очаквам екстремно ускоряване на инфлацията", коментира проф. Ганчев.
Икономистът каза още, че нарастването на цените на енергоносителите води до забавяне на икономическия растеж, а ако нещата се задълбочат, е възможен и икономически спад. В България най-малко ще имаме забавяне на растежа.
Каспарян обърна внимание, че инфлацията изяжда доходите на най-бедната част от обществото. Според икономиста не е ясно колко време ще продължат тези военни действия и трябва да сме подготвени.
"От гледна точка на бюджета, това, което държавата трябва да направи, е да осъвремени доходите на тези слоеве на населението, които зависят от държавния бюджет - пенсионерите и държавните служители. Може би трябва да повиши и минималната работа заплата. Това, което може да направи ЕС, е един нов план за възстановяване и развитие, който да отчете тази война", отбеляза проф. Ганчев.
Гледайте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК