110 пасищно отглеждани прасета от породата източнобалканска свиня са били загробени в петък срещу събота в Смядово, след като било установено, че са заболели от африканска чума.
Директорът на Института по микробиология към БАН проф. Христо Найденски коментира в "Денят ON AIR", че въпреки откритието на нови огнища, те все повече намаляват.
"Популацията от диви свине, източнобалканска свиня, свободно отглеждани свине - всичко представлява риск за по-нататъшното разпространение на африканската чума", обясни Найденски.
По думите му на срещата с министър Десислава Танева са обсъдени редица моменти, които са важни за преодоляването на кризата с чумата.
"Стана въпрос за това, че се работи за изработване на ликвидиране, контрол и ограничаване на африканската чума на територията на България, защото това е цел не за ден-два. Това е стратегическа цел в рамките на 10 години предвид особеностите на тази инфекция", коментира директорът на Института по микробиология към БАН.
Според него трябва да се предприемат мерки за създаване на ваксина срещу вируса. Той сподели, че в момента се водят разговори с ръководителите на земеделското министерство за възможностите за създаването ѝ.
"На първо време предвид максимата, че човешкият фактор съдейства за разпространението, човешкият фактор трябва да го ликвидира. Взеха се много сериозни мерки. Вече говорим за депопулация на свинете, в много райони се намали броят на животните в задния двор и успоредно с това се взеха мерки за повишена биосигурност във фермите", обясни проф. Найденски.
Той е на мнение, че огнищата намаляват благодарение на тези мерки.
Относно притесненията на хората за загробването на свинете Найденски посочи, че когато се загробват стотици животни на едно място това създава огнище, което рефлектира върху питейните води, качество на земеделските продукти и почвата.
Той изрази мнение, че масовото загробване е екологично недопустимо.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК