В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко и винаги е люта, защото двамата ѝ братя всяка година изпиват виното и дори не ѝ оставят да го опита.
"Историята е доста древна и това, което достига до нас, е твърде модифицирано, много интерпретации има за Баба Марта. Тя наистина е люта в началото, но с нашите обредни действия като хора се опитваме да я омилостивим, за да предизвикаме плодородие в нашето стопанство", разказа етнологът гл. ас. д-р Илия Вълев в съботното издание на "България сутрин".
По думите му, за да усмихнем Баба Марта, се приема на 1 март да изнесем навън нещо червено.
"Тя тръгва от гората с лошо настроение и вали сняг. Забранено е възрастни жени и мъже да излизат навън на 1 март, за да не я срещнат. Желателно е да я срещне младо момиче. Тя се представя като старица, но с идеята да стане булка и да роди новия живот. Тя ще вземе от жизнените сили на младото момиче и ще донесе плодородие", допълни гл. ас. д-р Вълев за Bulgaria ON AIR.
Преди мартениците не са се подарявали
В различни наши краища има различни цветове във вплитането на мартеницата, посочи той.
"Символът в червения и белия конец е мъжкото и женското начало. Усукани заедно стават едно цяло. В миналото мартениците не са подарявани, а са правени от най-възрастната жена в дома. Те са предназначени за младото поколение, защото те са по-уязвими от лоши сили", коментира гостът.
Най-разпространено е да носим мартеницата до 25 март или докато не видим щъркел, лястовица.
"За момите е желателно да се вижда мартеницата, за да обира негативното. В миналото мъжете не са ги носели на видни места. Покрай работата ми видях колко деца се интересуват от това традициите да се запазят. Съвременна легенда е, мартеницата е свързана с хан Аспарух и неговата сестра Ахинора", обясни гл. ас. д-р Вълев.
Гледайте целия разговор във видеото.
преди 1 месец