България сутрин в събота и неделя

Всеки уикенд от 09:30 до 10:30 часа
още

Здравка Евтимова за разказите, пленили САЩ, и вдъхновението да пишеш

"Никога не ми се е случвало да знам края на един разказ", каза писателят

01.02.2025 | 10:57 Редактор:

Video Player is loading.
Current Time 0:00
Duration 0:00
Loaded: 0%
Stream Type LIVE
Remaining Time 0:00
 
1x

Разказът "Сладки череши" на писателя Здравка Евтимова е номиниран в американско литературно списание в две категории. Миналата година тя беше отличена с престижната награда на името на Патриарха на българската литература - Иван Вазов, за цялостен принос за литературна и преводаческа дейност. 

"Чела съм прекрасни разкази, писани от млади хора, чела съм и разкази от хора на моята възраст - така че това е много произволно. Всеки разказ е като един човешки живот - ражда се дете, как ще го отгледаш, дали ще стане свестен човек, или ще стане наркоман, човек не знае. Важно е не само да усещаме отговорността, но и огромната обич към всеки човек, за да го предпазим, когато тръгне в посока, която заплашва здравето му. Така е и с разказа", каза тя пред Мария Константинова в рубриката "Вдъхновителите" в съботното издание на "България сутрин".

Евтимова е на мнение, че хубавите думи имат свойството да увеличават доброто, което е дефицит днес.

Обикновено пише късно нощем

"Заглавията ми обикновено са от една дума. Когато измисля сложно заглавие, го забравям светкавично. В това отношение разчитам на моя редактор Красимир Лозанов, който измисли заглавията на повечето разкази. Когато гледах внуците ми, целите омазани в череши, разказът за тях сам си дойде. Най-често пиша късно нощем. А ако вярвам във вдъхновението, то винаги идва, когато започвам да работя, никога не е било нещо предварително", допълни Евтимова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Разказът ѝ "Кръв от къртица" пък влиза в американските учебници.

"Призната сте" звучи много силно. Тръгнеш ли да вярваш много на хвалбите, това е белег на упадък. Когато изпращаш разказ до литературно издание, докато стигне до редактора, обикновено чакате от 6 до 8 месеца. Той прочита първите 3 страници и ако има две грешки - директно в коша. Ако не сте се обърнали към него с името му, отново в коша, защото не спазвате литературния канон. Когато вече ти видят името няколко пъти, вместо да чакаш 6 месеца, чакаш два. Аз сама си превеждам нещата и заради това ръка целувам на литературните преводачи. Слава Богу, че не съм богат човек, че сигурно щях да платя на някого да превежда", коментира още Здравка Евтимова.

По думите ѝ пари от книги не се изкарват.

"Никога не ми се е случвало да знам края на един разказ и да го напиша. Може би много ми помага това, че никога не съм била началник през живота си. Много ми се иска човек, който е закъсал, дори да е някой злобар, да види малко добрина. Злите герои са само шанс да видят, че злият свят е непощаден", подчерта Здравка Евтимова.

Тя съветва младите да не спират да четат.

Гледайте целия разговор във видеото.