На 5 януари честваме Зимен Кръстовден – денят преди Богоявление, известен още като Водокръст или Водокръщи. Това е ключов момент в народния календар, отбелязващ края на "мръсните дни" – период, започващ от 25 декември, когато според народните вярвания демонични сили бродят по земята.

Зимен Кръстовден носи със себе си символиката на пречистване, ново начало и силата на водата като свещен елемент.

"Водата като елемент присъства в различните култури по света, не само в нашата култура. Винаги във всяка митология присъства елементът вода. Според стари предания и легенди светът е бил целият във вода, и Бог дава едно парче суша на хората, те така започват да си създават обозримия свят, в който ние днес живеем. Друга легенда разказва как водата разделя света на света на живите и света на умрелите – една река, която трябва да се премине, за да се стигне до отвъдния свят", коментира културният антрополог д-р Росен Гацин в неделното издание на "България сутрин".

свързани

Хлябът в българската култура и неговата символика

На Зимен Кръстовден се вярва, че водата придобива необичайна сила. В храмовете се сменя светената вода, а в домовете традицията повелява използването на чиста вода за ритуали.

"Мръсните дни започват още дори на Игнажден, когато са започнали мъките на Богородица. Така се казва – "замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". Това е период, в който са наложени редица забрани и табута, които трябва да се изпълняват, защото ако не се изпълняват, водят до неприятни ситуации. И тази нощ, на 5 срещу 6 януари, водата се пречиства, тя става най-силна и придобива неестествена сила", отбеляза гостът на Bulgaria ON AIR.

Гацин обръща внимание и на двойствения характер на водата – като източник на живот и като опасна стихия.

"Водата е най-голямото благо - нали така казват, че без вода не може. Почти всеки български манастир е построен до кладенец или водоизточник. Но в същото време водата е най-опасната стихия. Казват, че е по-опасна от огъня, защото огънят може да се спре с вода, но водата с нищо не може да се спре", коментира още антропологът.

Гледайте целия разговор във видеото.