Хлябът е важен символ в българската култура. Той е не само насъщен, но и носител на дълбока символика, съпътстваща човека през целия му живот – от раждането до смъртта, а понякога и отвъд.
Възходът на хляба в българската култура
"На практика хлябът в нашата култура е издигнат в култ. Той съпътства човека през целия му живот – от раждането до смъртта. Хлябът е част от всички житейски обрати и стъпала. Дори и след смъртта, когато правим поменални обредни хлябове, които са част от ритуалите за почит към покойниците. Символиката на хляба е изключително пъстра и богата, като различаваме всекидневен, празничен и обреден хляб", каза етнологът д-р Илия Вълев в съботното издание на "България сутрин".
Хлябът е не само основна храна, но и част от духовния свят на българите. В традиционната култура се различават три основни типа хляб: всекидневен, празничен и обреден. Всекидневният хляб е основен на трапезата, но празничният и обредният хляб носят особено значение и се приготвят по специфичен начин.
Празничният и обредният хляб
"Празничният хляб е за специален повод, като например когато има знатен гост. Той обикновено е по-богат, с повече съставки като яйца, сирене и ядки. Обредният хляб обаче се приготвя по специален ред, с много внимателно подбрани съставки. Например, зърното за него трябва да бъде измито на река, изсушено на слънце и преминало през мелница. Омесването му се прави от млада, чиста жена, обикновено булка, която не е спала с мъж поне 1-2 дни преди това", поясни д-р Вълев пред Bulgaria ON AIR.
Обредният хляб е не само хранителен продукт, но и носител на духовни значения. Често върху него се изобразяват различни символи като слънце, животни или елементи от стопанския живот, които са свързани с живота на общността. Например, за празниците като Коледа и Великден хлябовете се украсяват с изображения, свързани с бога и дома, докато за Гергьовден се използват символи на животновъдството.
Мълчана вода и квас
Един от интересните ритуали при приготвянето на обредния хляб е използването на "мълчана вода".
"Мълчаната вода, която се използва за обредните хлябове, има специално значение. Когато момата отиде до чешмата да я носи, трябва да бъде в пълно мълчание. Това се прави, за да не се пренесат негативни емоции върху водата, която трябва да остане чиста и не замърсена", разясни д-р Вълев.
В българската традиция има редица ритуали, свързани с хляба. Например, при сватбите младото семейство започва своя нов живот с безквасен хляб, който се намазва с мед за благополучие. Възприема се, че хлябът носи душата на човека и е форма на дар към бога или към светеца, към когото е посветен.
Според традицията хлябът трябва да бъде покрит с червена кърпа след изпичане, за да "поеме душата" и да се подготви за консумация.
Гледайте целия разговор във видеото.
Снимка: Freepik