Ледниците изчезват с рекордна скорост. 

"Има и естествени причини за този процес. В средата на 19 век започва естествено затопляне заради слънчевите цикли. Проблемът е, че със своята дейност хората допринасят за ускоряване на този процес. Ние съдействаме за увеличаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата, на планетата така ѝ става по-топло", обясни проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН в съботното издание на "България сутрин".

свързани

ООН със стряскащ доклад за сушата през последните 50 години

2024 г. вероятно ще се окаже най-горещата в историята

Той заяви, че има плавно нарастване на глобалната температура, като за последните 150 г. повишаването е с 1,2 градуса. 

Ледниците в България

У нас има два микроледника, които дълги години са били считани за постоянни снежници или преспи. Изследвания са доказали, че това са малки ледничета.

"Беше доказан постоянният им характер, който доказа лед на над 100-годишна възраст. Намират се в северната част на Пирин, под вр. Вихрен", уточни проф. Емил Гачев.

свързани

Има прогрес в ограничаването на глобалното затопляне

Микроледниците са под стената на "Вихрен", в "Големия казан". През последните години се наблюдават подтиснати състояния - когато ледниковата маса не се движи.

"Тя се затрупва от скална маса. Започва самата маса да потъмнява. В природата няма резки преходи. Когато статистически по-често състоянието му не е ледник, той ще престане да се счита за ледник. Нашите микроледници са малко позната част от природното ни наследство, запис от миналото, по който можем да научим много неща. Ще е жалко, ако изчезнат, без да сме научили много неща от тях", заяви гостът на Bulgaria ON AIR.

Той е участвал и в импровизирана експедиция до Албания в търсене на микроледник по зададени координати.

Справяне с глобалното затопляне

Това ще бъде труден и дълъг процес, който в немалка степен зависи от човешката дейност, на мнение е гостът. 

"Интересите на различните заинтересовани страни са големи, трябва да се търсят компромиси, няма как да се направят радикални действия. В Баку беше договорено съществено увеличаване на средствата от богатите за бедните страни, свързани с климатичните промени. Досега бяха 100 млрд. долара, нараснаха на 300, но пак са недостатъчни", подчерта проф. Емил Гачев. 

Гледайте целия разговор във видеото.