Лидерът на партия "Величие", която не влиза в парламента заради няколко недостигащи гласа, ще оспори изборните резултати и ще поиска касиране на вота. Ивелин Михайлов ще сезира международни организации, сред които и ООН, за честността на вота у нас.
Юристът Лидия Даскалова заяви, че от "Величие" имат правото да го направят.
Каква е законовата процедура?
"В 7-дневен срок от обявяването на резултатите от изборите, "Величие" може да оспори тяхната законност пред орган, който има право по Конституция да сезира Конституционния съд. Това може да е президентът, главният прокурор, 1/5 от народните представители и пр. Органът внася искането в Конституционния съд, който има два месеца да се произнесе. Това ще бъде прецедент, до момента такъв случай не е имало. Вероятно ще се изискат възможно най-много доказателства, които ЦИК следва да предостави на съда", обясни тя в студиото на "България сутрин".
Даскалова уточни, че всеки, който по Конституция има право да сезира КС, може да го направи. Въпросът е дали ще се стигне до цялостна проверка на изборните резултати, отбеляза юристът.
Ролята на ЦИК и какво следва при касиране на вота
"ЦИК единствено проверява резултатите. ЦИК не може да брои наново бюлетини и да променя вече нанесеното. Но може да установи дали някъде има грешка при преброяването. Казаха, че изборният резултат е повторно проверен и "Величие" остава под бариерата", посочи още Даскалова пред Bulgaria ON AIR.
Гостът подчерта, че касирането на изборите ще доведе до дестабилизация и ще стане голям скандал, който ще намери отражение в международната общност, след като по този начин признаваме, че не сме правова държава.
"Дълги години живеем в самозаблуда, че държавата ни върви напред. Имаме проблеми, които са наслоявани, върху тях не се работи", алармира Лидия Даскалова.
Купуването на гласове трябва да бъде пресечено
Според нея голямата и притеснителна тема е доверието в изборния процес.
"Още не можем да си оправим проблема с купуването и продаването на гласове. МВР от години знае кои са имената на купувачите и продавачите на гласове, знае кои са рисковите секции. Това не значи, че ще се образуват досъдебни производства", изтъкна юристът.
Лидия Даскалова поясни, че за последните две десетилетия образуваните съдебни производства са под 500, като половината от тях приключват с оправдателни присъди. Тя нарече това сериозен проблем.
"Ако искаме да говорим за правова държава, това не може да продължава по този начин. Единият вариант е да има консенсус между партиите и всички да купуват. Вторият вариант е тези производства да се провеждат по такъв начин, че накрая съдът да не може несъмнено да установи кой е извършителят и да завърши с осъдителна присъда. Тук роля има и прокуратурата. Някъде се къса връзката", коментира гостът.
Даскалова отбеляза, че видеонаблюдението може да се използва в дадено производство, но съдът не може да прецени само на негова база дали някой е виновен.
Гледайте целия разговор във видеото.