Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Квадратчето "Не подкрепям никого" събра почти 109 хил. гласа на изборите на 2 април, което би означавало, че ако тази опция беше партия, то тя щеше да влезе в новия парламент. За справка - "Има такъв народ" събра точно 103 641 гласа на тези избори.
"Имаме две дълго време каращи се сили, близо 3 години. Няма изход от техния спор. На няколко пъти хората ги подкрепиха, те не успяха да излъчат стабилна власт. Поради тази причина има силна поляризация на хора, които отиват по средата - това са активни хора, които желаят да участват в процесите, но не виждат кого да подкрепят. Доверието в политическите партии е проблем, затова расте квадратчето "Не подкрепям никого", коментира социологът от "Галъп интернешънъл" Яница Петкова пред Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ машинното гласуване през последните 1-2 години също стимулира този ръст.
"Хората сякаш видяха символно значение в това нещо - протестен вот. Гласовете "Не подкрепям никого" се премахват преди да бъдат сметнати мандатите, но не ги виждам като загубени. Показват вид политическо становище, което е ясно заявено", каза още Петкова.
Изборният наблюдател Стоил Стоилов припомни в ефира на "България сутрин" как се стигна до въвеждането на тази опция в бюлетината и обясни:
Появи се задължителното гласуване и се въведе възможността да не подкрепяш никого. От страх да не ни накажат, ние влизаме в секцията и не подкрепяме никого. С едната ръка го гласуваха, с другата звъннаха на Конституционния съд и казаха: Я го отменете това. От тази сага остана квадратчето "Не подкрепям никого". То загуби този смисъл - да се скриеш в тази опция. Сега този глас преминава в протестен вот.
Петкова отбеляза, че главно млади хора са избрали "Не подкрепям никого" - една трета са младежи на възраст до 30 г. Малко над 2/3 от избралите тази опция са жени. На "Не подкрепям никого" са заложили основно висшисти и работещи интелигентни хора, които са разочаровани от политическия елит, сочат данните на изборната социология.
МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ
"Машините много трудно се защитават. В света има над 190 държави, в които се произвеждат избори с хартиена бюлетина. Няма спор, че има някакво удобство в машините. Но че те не повишиха доверието в изборния процес, а отвориха още една ниша да се атакува технологията, това също е факт. Парите са похарчени, дайте да направим усилие за цели машинни секции и отделно за хартиени. Това смесване накара СИК да правят 3 протокола. Българският протокол е ужасен и изглежда като нотариален акт, хората с основание се сърдят", заяви Стоилов.
Според Петкова протоколът изглежда по този начин, защото преди всеки вот променяме правилата и се добавя ново и ново нещо. "Сложиха се машини, след това се каза: Това не е достатъчно, трябват и камери. Не се повиши доверието, защото не се даде шанс", убедена е тя.
Социологът съобщи, че на 2 април преимуществено хората са гласували с машини.
Стоил Стоилов изтъкна, че в България няма обучение на изборната администрация. "Обикновено е около два часа, в които един час пожарникари и полицаи ни обясняват и около един час преглед на протокола. На места съм чувал как обучителите дават грешни указания на секционните избирателни комисии", поясни той.
Петкова посочи още един интересен факт след изборите на 2 април - по-образованите хора в по-голяма част са гласувал за ПП-ДБ, но ПП се е разгърнала към всички слоеве в обществото. Електоратите на ГЕРБ и ПП-ДБ вече са почти еднотипни. Най-възрастните хора пък традиционно са подкрепили БСП. Структурата на вота на "Левицата" е подобна, там обаче има доста повече висшисти, става ясно от данните.
Гледайте целия разговор във видеото.
преди 1 година