Четвъртата поредна предизборна кампания за по-малко от две години започва в силно променена социална и политическа среда в сравнение с предишните три, показва националното представително проучване на "Алфа Рисърч". Налице е категоричен превес на икономическите и финансови притеснения на хората над доминиращата преди година цел за промяна на модела на управление. Недоверието към партийните лидери обхваща вече цялата политическа класа, не само старите политици. Разочарованието измества миналогодишните надежди и заедно с липсата на ясни управленски алтернативи прави избирателя силно колеблив, дали и за кого да гласува.
В резултат, голяма част от партиите губят дори и лоялни доскоро избиратели, а вотът за половината от политическите сили с шанс да бъдат представени в 48-то Народно събрание остава в тесен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си.
Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент "Продължаваме промяната" (17.5%) от почти шест процентни пункта. ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при "Продължаваме промяната". "Продължаваме промяната" могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно.
На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и "Възраждане" (9.5%). БСП, също както и "Продължаваме промяната", са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет.
"Демократична България" плавно върви нагоре, за което й помагат две обстоятелства. Първо, разочарованието на част от избирателите от "Продължаваме промяната", които се връщат сега към ДБ. И второ, радикализирането на "Продължаваме промяната", на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.
Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност можем да кажем, че ще присъстват в 48ия парламент. Още две партии са на ръба. "Български възход" на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова - дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент - БСП, "Изправи се България"… ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%.
Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%). Разбираемо, най-високи са очакванията избирателите да чуят позициите на партиите именно по тези три приоритета. Войната между Русия и Украйна и корупцията са посочени от около две трети от анкетираните.
Кампания 2022 стартира обаче със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, които ще вземат участие в предстоящите на 2-ри октомври избори. Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е "кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван".
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов стартира кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент, "Продължаваме промяната", Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца, бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%). Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалият все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).
От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.
На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2млн.600 хил., което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г.
26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% - около "Продължаваме промяната". Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Настоящото изследване е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна.
Снимки: Алфа Рисърч
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК