История за червен килим, послан с трудности, по който минават няколко българки, за да стигнат до света на бизнеса в сърцето на Европа. Тереза работи в японска компания. Деница е енергиен експерт, а Аделина извоюва своето място в мъжкия свят на производството на чипове.
Историята на Тереза не е само за успех. Тя завършва висшето си образование в България, магистратура в Англия, живее в Германия, а после се установява в Австрия. Във Виена тя заема висока мениджърска позиция в японска компания за климатици.
"В компанията ме приеха на червен килим, тъй като България е един от най-добрите пазари. Не съм се сблъсквала с негативи за това, че съм българка, истината е, че ако си добър специалист, имаш интереси, ще бъдеш добре дошъл и приет във всяка среда", разказва Тереза Шарф, мениджър ''Развитие'' в японска компания.
Българката, в която японците са влюбени, е майка на две деца, едното от които почти зрелостник. До върховете в бизнеса се изстрелва с упорство.
"Може би донякъде неочаквано, но българите са най-много сред чуждестранните студенти, които учат за бакалавър във Виенския икономически университет", казва Тереза Шарф.
Подобен е и пътят а Деница Ненчева - българската юристка влиза в aвcтpийcĸaтa eнepгeтиĸa, преди години yчacтвa в cдeлĸa зa €100 милиoнa. Виена ѝ предлага не само нова работа, но и ново място за живот.
"Моето идване във Виена всъщност дойде малко естествено, работех в България, заминавах се с енергетика и моята компания ме покани да се преместя във Виена", разказва Деница.
"Живея във Виена от 3 години, преди това в Грац, преди това в Германия, в Швеция, в Стокхолм съм завършила магистратура, така че мигрирам на Юг. Преди 20 години не беше лесно, трябваше да спечеля множество стипендии, за да успея да уча в чужбина, нямаше ги тези програми, които ги има сега. Обичам да се занимавам с наука", споделя Аделина Шикова.
Завършва профил "Физика" в НПМГ в София, после и Техническия университет. Следват още два Технически университета в Швеция и в Белгия. Свикнала да бъде в мъжка среда. Но признава, че мъжете са я подценявали.
"Усещах как моята най-силна страна - технологиите, всъщност, е моето най-голямо ограничение. Тогава започнах да търся такива програми, за да мога да разбирам какво хората ми говорят в дълбочина. Ако човек носи учения в себе си и е любознателен, щом аз успях да се справя, сега младото поколение", допълва Аделина.
И трите обаче не спират дотук. Поставят си нови цели, и дават един съвет - образованието е пътят, през който минават мечтите.
Вижте повече във видеото на Виолета Русенова и оператора Мартин Ангелов.