От София през Мюнхен до Виена - това е пътят на една българка, която днес е главен лекар в кабинета по радиоонкология в една от държавните болници в австрийската столица. Има и собствена клиника по естетична медицина.
"Беше дълъг път и никога не съм си представяла, че ще постигна това, което е сега в живота ми. Представях си, че ще завърша медицина и нямах представа после какво ще правя", каза Людмила.
Шансът на живота си - това вижда тя в писмото от Виенския университет, с което ѝ съобщават, че е приета да учи медицина. Преди 27 години тя стъпва за пръв път в австрийската столица, а сега вече е д-р Цалбрукнер.
Срещата ни с нея е по тъмно - след като е приключила работа в кабинета по радиоонкология в държавната клиника Октакринг - една от големите във Виена, а после и в частния си кабинет. Където обаче практикува не животоспасяваща дейност, а такава, която спасява женската душа - естетична медицина.
"И двете са важни обаче, за да се чувства човек добре. Аз съм от 7 часа до 15 в болницата, като понякога по-дълго. Днес бях в операционната и все едно по оперативен път облъчващият материал се вкарва в тялото на пациента. Но само за самото облъчване. Това ми е мотото, че всичко, което аз правя, изглежда естествено - така както е било преди 10 години. Аз не правя гротескни неща. Опитвам се младостта да я запазя сравнително дълго време", сподели д-р Людмила Цалбрукнер.
Пътят ѝ до тук не е кратък, не е и лесен. Много преди България да влезе в Европейския съюз, Людмила решава да го направи сама. Напуска страната, работи в Германия, после решава, че за нея образованието е приоритет.
"Бях в Германия 2 години и половина, но реших, че не може това да е целият живот, не може само да се работи, трябва и да се научи нещо. Аз винаги съм искала медицина, родителите ми не са лекари, но дядо ми беше лекар, баба беше лекарка, винаги съм искала това", каза още медикът.
След като се дипломира през 2002 година, тя ражда детето си. Три години по-късно започва да учи за общопрактикуващ лекар. А радиоонкологията не ѝ е мечта, но макар тежка специалност, тя се превръща в нейна съдба.
"Тежка е, но някой и на тези хора трябва да помага. При мен се случи. Понеже детето беше малко, исках нещо без нощни дежурства. И ми се обадиха, че има свободно място, кандидатствах и така се случи", поясни д-р Людмила Цалбрукнер.
Тя казва, че лъчетерапията сега е много технизирана. И прави паралел с родината.
"В България има много малко места, много голяма част от пациентите не получават терапията, на която биха разчитали", коментира лекарят.
Биографията на българката не спира да се попълва. В момента тя завършва Нов български университет. И ако някой би си помислил, че д-р Цалбрукнер няма време за нищо друго, се лъже. Рисува пейзажи, изработва сапуни и бижута от естествени материали. Прави кросове, минава по 5-6 километра, участва в маратони.
И дава съвет: "Начинът на мислене е важен, човек да е позитивен, че във всяка ситуация има добро".
Вижте повече в репортажа на Виолета Русенова и оператора Мартин Ангелов.