Да останеш под водата с последната глътка въздух, която си поел на сушата. За 35-годишния Деян Дойчев това е ключът към трите национални рекорда в различни дисциплини по свободно гмуркане. Най-труден бил последният успешен, когато слиза на 72 метра дълбочина с плавници.
"72 метра е с набиране по въже. Говорим за гмуркане на един дъх. Поемам един последен дъх на повърхността. Тръгвам надолу. Този рекорд е направен с дърпане по въже. Предварително се опъва едно въже с голяма тежест най-накрая. И с теглене по него, стига се до долу. Там има едно парченце плат, което трябва да се вземе, за да покажеш, че си стигнал дълбочината. По мен има тежести. Цялото гмуркане е около 2 минути и 55 секунди. Като важно е да си отпуснат, релаксиран, всякакъв стрес трябва да се остави на повърхността. Не бива да взимаш нищо със себе си надолу", разказа системният архитект Деян Дойчев.
Любовта към водата наследява от своя баща. Към този свят Деян пристъпва без страх, но с голяма доза предпазливост.
Маска, шнорхел, плавници и неопренов костюм, който да съхрани тялото. С тези задължителни елементи започва свободното гмуркане, което обаче е немислимо без упоритост, концентрация, добра физическа подготовка и не на последно място години усилени тренировки. За Деян те започват в първото училище по свободно гмуркане в България "Seanomad freediving.
"Интересното при Деян е, че той наистина тренира свободно за дълбочини последните да кажем три години. Той всъщност дойде при нас през 2014 година. Стартира от едно базово ниво и постепенно, бавно, с правилен подход, без да се пресилват нещата стигна до 72 метра дълбочина. Не бих казал, че тези негови успехи са постигнати през тези две-три години", посочи инструкторът по свободно гмуркане Любомир Стефанов.
Желязното първо правило в този спорт е "Никога не се гмуркай сам!". Но според Деян има и друго, за да стигнеш по-дълбоко никога не трябва да правиш повече от едно гмуркане на дълбочина под 55 метра.
Основен проблем пред хората, които тренират свободно гмуркане у нас, е липсата на подходящи условия. Това е и причината състезателите да тренират в чужбина, най-често в Гърция.
Деян се готви за нови рекорди.
"Искам да подобря тези рекорди. Искам да видя къде ми е лимитът. Не смятам, че съм го стигнал още, просто толкова време имах", завърши Деня Дойчев.
Вижте повече в репортажа на Камелия Стоянова.