Георги Господинов е писателят, който разказа за българската тъга и дефицита на бъдеще. Той е авторът, който ни научи, че четенето произвежда спомени, а всяка книга оставя белези във всички наши тела.
Срещаме се край морето. Там, където авторът се запознава с героя си от романа "Времеубежище".
"Там е първата среща с Гаустин! Обичам морето. Всъщност съм роден недалеч от тук, на около 80 км., така че това е много родно място", обясни Господинов.
Той е най-превежданият и най-награждаваният извън страната ни роден писател, а наскоро българският ПЕН - център го номинира за Нобеловa награда за литература. Името му може скоро да се изписва до тези на Маркес, Стайнбек, Камю, Хемингуей и други световни разказвачи на истории. Далеч от човешката суета обаче Господинов споделя, че не вижда събитие в номинацията.
"Това, което се случи като излезе романът "Времеубежище" по някакъв особен начин постави нов контекст. Всички рецензии в "Ню Йоркър", "Таймс", "Гардиан" обръщат внимание на тази антиутопия, която започва да се сбъдва. Този Оруелски момент, така че –да, книгата е шантава и причудлива, но тя е в някакъв синхрон с това, което се случва", разказа Господинов.
Романът е история за времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом, за дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. Задава въпроси - Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано?
"Книгата излезе преди изобщо да става въпрос за пандемия. Вътре се говори за вируса на миналото. Така че когато се случи пандемията, това беше първият знак , че нещо в антиутопията започва да се сбъдва. Книгата свършва със струпването на войската край една граница и започването на Трета световна война, която повтаря 1 септември 1939 година и когато на 24 февруари руските танкове влязоха в Украйна, няколко човека ми писаха леко тревожно, че това много напомня финала на "Времеубежище", но ние пишем нашите книги, ако може да предупредим или защото улавяме това напрежение във въздуха", .поясни писателят.
"Светът от вчера рязко се отдалечава от нас. В този смисъл за мен е много важно да започнем да мислим свата и себе си! Да го мислим сериозно! Да мислим как от тук нататък ще трябва да си съчиним общо бъдеще! Защото ние имаме остър дефицит на бъдеще!", изтъкна той.
И в този остър дефицит на бъдеще Георги Господинов казва, че ключовата фраза "Аз сме", от друг негов роман "Физика на тъгата", важи още повече.
"Сега е времето за трупане на памет и това също е част от писането. Водя си непрекъснато някакви бележки в тефтера, пиша есета, опитвам се да осмисля това, което се случва", разясни Господинов.
И докато осмисляме какво се случва, също като Гаустин търсим онова пространство, в които тече друго време, в което можем да се скрием и да си съчиним бъдеще.
Вижте повече в репортажа на Стиляна Георгиева.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК