Честотата на заболяванията, свързани с дисфункция на ендокринната система и в частност щитовидната жлеза, нараства със значителни темпове през последните десетилетия.
Щитовидната жлеза е една от най-големите ендокринни жлези в човешкото тяло и синтезираните от нея хормони оказват пряко въздействие върху почти всички телесни органи и системи. Патологията в тиреоидния паренхим и в синтеза на тиреоидните хормони може съществено да повлия оптималната функция на сърдечно-съдовата, нервната, скелетно-мускулната, имунната, репродуктивната система, съединителната тъкан, метаболитната регулация, както и останалите жлези от ендокринната система на човешкото тяло.
Съчетанието от неблагоприятни генетични и епигенетични фактори води до нарушения на различни субпопулации от регулаторни клетки, в резултат на което се нарушава автоимунният толеранс и се отключва автоимунен процес. Най-честите прояви са възли, субклиниен и клиничен хиподериодизъм и автоимунният тиреоидит на Хашимото. Последният се определя като хроничен провъзпалителен необратим процес, водещ до пълна атрофия на тиреоидния паренхим.
В ендокринологичната клинична практика съществуват два основни подхода за третиране на тиреоидните смущения. Конвенционален, съгласно, който лечението се състои в назначение на доживотна екзогенна хормонозаместваща терапия, без оптимистични прогнози за регенерация на увредения тиреоиден паренхим и функционален/холистичен подход, който залага на комплексен анализ и оценка на цялостния физиологичен статус на човешкия организъм, изследване в дълбочина и отстраняване на първопричините, довели до дисфункция на тиреоидната жлеза. За да си поговорим днес за съвременните методи за диагностика и лечение на тиреоидните смущения,сме поканили в предаването "Линия Здраве" доц. Александър Шинков, блестящ ендокринолог с дългогодишен опит.
Целия разговор гледайте във видеото!