Как да опишеш неописуемото, сиреч – Рангел Вълчанов? С портрета, който набрахме кураж да заснемем, се измъкнахме – нарекохме го... "Дебютантът". С основание: камерата ни документира как, току-що навършил 80 Рангел дебютираше като театрален режисьор на софийска сцена.
Поставяше в Сатиричния "Радован III” от Душан Ковачевич – една "трагична комедия за самопредателството или смехотворна балканска дандания”. Въпреки многобройните операции, беше енергичен като младеж.
Никой от нас не предполагаше, че коварната болест скоро ще отнеме гласа му, засега този глас беше съществена част от данданията, която течеше по сцената и предизвикваше непрестанен смях с всеки изречен бисер и с всеки показан и изигран лично от него мизансцен. Истинска артистична фурия.
- Какво означава шопският корен – издръжливост, инат, безстрашие пред възрастта – съдейки по десетките анекдоти с баща ти, здравия селянин от шоплука, които разказваш - какво?- Виж сега... Пиша една статия, всъщност я написах де, за Кремиковци, в която, разсъждавайки по темата, между другото там имам един пасаж: „..между кислорода и пушека над Шопската долина, която за кратко се нарича София” ...
Нещо прекалено ни бъзикаш ти...
- Не, аз самият съм човек "подбъзикнат”, един такъв... В рода ми са такива - например чича ми, който беше голям "играорец”, демек: играе хоро...Той беше много голям чешит, много остроумен, с много афористично чувство така... И като прибавиш към чувството за хумор и шопския скепсис, се раждаше един смях, на който не можеш да му видиш края.
Баща ми, също беше много... чакай да го кажа по-парадоксално: "афористично-синтетичен”. Нали разбираш – и двамата селски хора, без образование, но изглежда, че от тях ми е останало това "бъзикане” спрямо живота. Като ме питат нещо, и аз се чудя как да отговоря по друг начин, а не по тоя, по който се отговаря.... Мога и да цитирам. Баща ми като му кажеш "Добър ден!” – той отговаряше примерно така: "Беше добър. А сега за какво ви требвам?”... Все нещо да е криво.
Казваш на младите в киното, че най-важното е да се вслушват в сее си и да следват собствения си глас?
- Естествено! Много е важно да имат собствени гласове и собствени истории. Това е най важното нещо: ако ти си въодушевен от нещо, ако имаш да ми кажеш своята история – може да е малко нескопосана или скучна дори – но има ли своя уникална физиономия - сподели я! Самата искреност вече е привлекателна. Може да не умееш да разказваш хубаво, обаче трябва да е искрено.
Гледайте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК