Юни, 2008 г. Знаехме, че наближава негов юбилей. Знаехме, че преживя най-страшното за един актьор – ракът за малко не отне гласа му. И че когато в крайна сметка всичко се разви възможно най-благополучно, сега прави опити отново да влезе във форма, което ще рече: в професията, разбира се. Какъв по-благоприятен, разтърсващ, мелодраматичен сюжет за филм!
Нищо не остана от намеренията ни. С велкокъневско твърдоглавие даде да се разбере, че няма намерение да занимава никого със слабостта си; че веднъж преодолян, проблемът е в миналото, погребан дълбоко и за самия него.
Ами тогава какво ще снимаме И започна нашето приключение, което ни отведе по левия бряг на Тунджа, насред дивна природа между Странджа и Сакар: в родното му Елхово. И като във филм на Кустурица се омесиха ден и нощ, "съгледвачи" от местната ловната дружинка ни посрещаха и предаваха на следващите; печени агнета изникваха изпод земята, лееше се вино и сладка приказка...
Във филма взимат участие още: част от екипа като рибари, леля Катя; група бойни другари в лицето на Даскала, Попа и Шефа на пожарната"; "12 разгневени монолога" на самия Велко... и една снимка на Апостол Карамитев.
Извън филма, лично за мен, остана усещането, че ако някога пак попадна в Елхово и околностите, ще се чувствам възможно най- защитена. Знам, че само да дам знак, и вярната Велкова дружина ще долети и ще изпълни всяко мое желание. И спомена за вкуса на ягодите в градината на 86-годишната тогава леля Катя, майката на Велко – ягоди като от детството ми: дребни, дъхави и много сладки. Дали ще ги опита малката внучка на Велко, която вече живее в Канада? А бъдещите деца на другата му щерка, която живее в Париж?
И колко странно изникват такива мисли за "глобалното село" тъкмо в безвремието на едно малко българско градче с чиста и приятна, ала единствена главна уличка...
Голяма риба не хванахме. Освен самия Велко.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК