Какъв е приносът на застраховките за развитието на инвестициите?

Застраховането през последните години се развива с растящи темпове, но остава фундаментална разликата със Западна Европа. В България застрахователното проникване е 2-3 пъти по-ниско. Това коментира главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов по време на дискусията в предаването "Money.bg" - "Застраховането – реалност и възможности".

Икономистът подчерта, че има връзка между инвестиционната динамика в застраховането и инвестициите. Самият застрахователен сектор е работодател на над 6 000 души, дружествата плащат заплати, имат разходи за издръжка и са част от веригата на добавената стойност.

свързани

Сериозен възход на застрахователния пазар, все още неглижираме домовете си

"Виждаме нарастваща стойност на изплатените обезщетения. Няма особена изненада - има голяма доминация на общото застраховане, голяма част от него е автомобилното. Има ръст и при здравни и рискови заболявания, природни бедствия и пожари", уточни Богданов. 

Той цитира данни, според които застрахователите са важен инвеститор като част от банковата система, с банкови активи около 4% от БВП на страната. 

"Преди 10-15 г. имаше голям дял на пари в банки, сега тези средства се вливат обратно в българската икономика под формата на други инвестиции", поясни икономистът.

свързани

Развенчани са митовете, застрахователите не плащат и че застраховките са скъпи

Като притеснителна Богданов посочи тенденцията, че разходите на държавата за покриване на щети от природни бедствия се увеличават. 

"Редица нормативни актове налагат в различни ситуации задължение за застраховане на определени категории имущество. Има много ситуации, в които държавни и общински администрации не застраховат, имаме дупка в спазването на правилата.  Най-честите явления са пожари, наводнения, свлачища. За тях средно се дават 80 млн. лв. Имаме година с 440 млн. разходи - когато се случи малко по-лошото, тези разходи трябва да се правят за сметка на данъкоплатците. Въпросът е дали този риск не трябва да са бъде поделен със застраховането", обясни Богданов.

Като пример той даде, че публичният сектор отделя над 10 млн. за застраховки, голяма част от тях - за автомобили. А в същото време стои незастраховано имущество, което е с много по-голяма стойност. 

Във връзка със здравното застраховане, Богданов уточни, че българите сме с много голям дял доплащания. 

"Клиентът сам си ги държи парите и се моли да не му се налага да ги извади от джоба си, вместо да сподели този риск, така че друг да го покрие, когато му се наложи", завърши икономистът.

Гледайте целия разговор във видеото.