Разпространено е мнението, че застрахователите събират едни пари – това са т. нар. застрахователни премии, срещу обещанието, че ще покрият определени като вид и като размер щети, ако и когато те настъпят. Тази условност вероятно кара много хора да се отнасят скептично към застраховките.
Но само се замислете. Ако плащате 20 години подред по 5 хил. лева годишно, за да имате застрахователно покритие от 500 хил. лева за производствените си мощности, стоките и сградата, в която те се намират, за този период ще похарчите 100 хил. лева. А при настъпване на пълна щета ще получите 500 хил. лева. Дали не си заслужава? И дали при настъпване на щети ще може отново да вдигнете бизнеса си на крака, ако нямате застраховка?
Застраховките ви пазят от банкрут, предизвикан от независещи от вас и непредвидими обстоятелства. Това е факт, който, за съжаление, не се осъзнава от по-голямата част от българите. Според публикуваното преди дни проучване на Института за пазарна икономика, застрахователното проникване у нас, което се определя като съотношение на брутните премии спрямо брутния вътрешен продукт, се движи през годините от 2% до 2,7%, докато в ЕС средното му ниво е 7,4%.
"В последните години застрахователният пазар се развива изцяло възходящо. Годините на пандемия и войната в Украйна и причинените от това кризи до момента не се отразяват на застрахователния пазар толкова негативно, колкото на други индустрии. През 2022 г. пазарът отново нараства, с малко над 10% - общо застрахован и животозастраховане", заяви председателят на АБЗ и изпълнителен директор на ЗАД "Армеец" Константин Велев по време на дискусията в предаването "Money.bg" - "Застраховането – реалност и възможности".
По думите му най-интересен е фактът, че застраховка "Гражданска отговорност" през тази година бележи лек спад като част от общия премиен приход - малко над 2%. Автокаското нараства с над 15%, имуществените застраховки нарастват с около 9%, сочат предварителните данни. При животозастраховането има ръст от около 3%. Няма сериозно разширяване на клиентската база при "Гражданската отговорност", докато при каското има разширяване от около 5%.
Трайна тенденция е да няма ръст при застраховките на домашни имущества.
"За България, която е страна с изключително висок процент на собствени жилища, се оказва, че полагаме по-малка грижа по отношение на тези имоти и опазването им от рискове. Не става дума за колосални суми, които ще нарушат бюджета на гражданите. Стандартът на живот в страната поставя рамки на всички услуги, които не са от първа необходимост, но грижата за едно жилище би трябвало да струва тези недотам сериозни суми. Да, земетресението е в Турция, но това не означава, че това е риск, който не може да настъпи в България", каза още Велев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Изпълнителният директор на ЗАД "Армеец" изтъкна важността на очакванията, които се формират у клиента. Трябва да знае рисковете, срещу които е застраховал имуществото си и съответните лимити, които има по рисковете, за да няма свръхочаквания какво би получил.
"Получават се понякога разминавания, особено когато става дума за частични щети. Те невинаги са породени от условията на застраховката. Възникват проблеми при отстраняването на вредите. При тоталните щети се стига до лимита, който е покрит при съответния риск. Не трябва да поставяме акцента върху разминавания, а върху това всеки гражданин внимателно да се запознае с това, срещу което осигурява своето имущество", посочи Константин Велев.
Гледайте целия разговор във видеото.