Всички левови лихви у нас се движат по различен начин. Тяхната връзка с промяната за влизането ни в еврозоната е малка и затова някои левови лихви се движат по собствена траектория в България, различна от тази, която се отнася в лихвите в евро. Това е основната причина ипотечните лихви по новоотпуснатите кредити да са едни от най-ниските в еврозоната. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк в предаването Money.bg.

"В България, в условията на валутен борд, начинът, по който се формират левовите лихви е по-скоро свързан с това каква е цената, на която банките привличат ресурс от пазара. Ние сме икономика, в която спестяванията са по-големи от инвестициите през последните 15 години, това е създало ситуация, в която лихвите в икономиката са доста ниски", заяви той.

Как това се отразява на жилищния пазар в България?

Надеждите, че пазарът на имоти ще се охлади в резултат на по-високите лихви в еврозоната, които ще се пренесат у нас, не се материализира в степента, в която очаквахме това да се случи. Проблемите могат да дойдат в дългосрочен план, защото ако цените не се охладят в резултат на по-високите лихви, може да продължим да се движим към още нажежаване за напред, коментира той.

Потребителски кредити

Това, което се случи през миналата година е по-голямо увеличаване на цената на потребителските кредити, отколкото у нас. Увеличението в България е 53 базисни точки за 12 месеца, при увеличение в основната лихва от 250 базисни точки, във Франция около 100 базисни точки.

Страните, които не са в еврозоната, като Полша и Унгария например, наблюдават много високи лихви по потребителските кредити и пазарите се забавят в тези страни.

"Причината за това е, че това са страни, които провеждат самостоятелна монетарна политика. Те трябва д авземат предвид това, което се случва в еврозоната, където започва процес на монетарно затягане. Те са много изложени на негативите от енергийни шокове от войната в Украйна. Централните банки в тези страни се борят за доверие в тях, защото това, което вижда обществото е нарастване на инфлацията и очаква мерки", заяви той. Така банките увеличават лихвите. Тежестта обаче пада върху гражданите, защото цената на кредита нараства и инфлацията също.

Предоговаряне на кредити

По думите на Павлов потенциала за предоговаряне на кредити е вече изчерпан. Ако сте получили кредит при условията на пазара от преди една година, в момента той е с по-ниска цена.

Към момента пред нас се очертават два риска: единият е свързан с пазара на недвижими имоти, като нашата прогноза беше, че това напрежение ще започне да се разтоварва с ръста на лихвите, но това не се случва. Рискът е това да продължи дълго време. Другия голям риск е да се окаже, че влизането в еврозоната няма да се случи и през 2024 и това може да разклати икономиката.

Целия разговор гледайте във видеото!