Ще влезе ли България в еврозоната? Защо ЕК заяви, че не изпълняваме всички критерии?
Хърватия изпълнява критериите за влизане в Еврозоната, докато България не, защото е в нарушение на изискването за ценова стабилност. Причината е, че инфлация в нашата страна, за отчитания от ЕЦБ период от май 2021-а до април 2022-а, е 5.9% по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Която стойност според Конвергентния доклад на банката е много над референтните 4.9 процента. Това накратко става ясно от прессъобщението на ЕЦБ.
В него се казва, че в доклада се дава "положителна оценка на Хърватия с оглед въвеждането на еврото от 1 януари 2023-а".
Явно изказваните от края на миналата година опасения у нас, че липсата на антиинфлационна политика, за пореден път ще е препъни камък в усилията България да стане член на Еврозоната, са на път да се сбъднат. Надеждата е, че през следващия отчетен период - от май 2022, до април 2023-а, страната ни ще се впише в изискванията за инфлация.
В бъдеще има опасения относно устойчивостта на инфлационната конвергенция в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали в инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и нивата на цените все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната. За да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен от подходящи политики", пише в доклада на ЕЦБ.
Защо Хърватия я получи сега, а ние евентуално през следващата? Ами защото ние (разбирай политиците ни) сами си сложихме срока 1 януари 2024-а. Но ако следващата година не получим благословията на Еврогрупата тогава няма да има съмнение, че двойните стандарти в този Евросъюз са практика. За никаква равнопоставеност и дума няма да може да става. По един начин се процедира с държави от задния двор на бившата Австро - Унгарска империя, които са били и са смъртни врагове на проруска Сърбия и по съвсем друг със страните от бившата Османска империя с явно изразени просъветски в миналото и проруски в настоящето, забежки сред обществото. Между другото именно настоящия Руско-украински конфликт и стремежът България напълно да бъде откъсната от руското влияния, може да направи Еврогрупата и ЕЦБ по благосклонна към влизането ни в Еврозоната. Но това не е принципна, а политическа позиция, която по никакъв начин не кореспондира с изискванията за независимост на ЕЦБ.
Според икономиста от ДБ Георги Ганев, член на бюджетната комисия, това е политическо, а не икономическо решение. В предаването Money.bg той категорично заяви, че е "за" приемането на еврото. Като експерт той обясни, че няма да има повишение на цените и хората могат да бъдат спокойни за спестяванията си.
"Ползите от влизането в еврозоната за България са основни две - намаляват се разходи, които се правят по търгуването и икономическия обмен с с ЕС, намаляват се транспортни разходи, определени осигуровки по транспорта и други. Елиминира се всякакъв валутен риск, който за нас не е голям. Очаква се дългосрочната цена на капитала да спадне за българките стопански деятели, поради интергацията". Това заяви Георги Ганев, депутат от от Демократична България и член на бюджетната комисия в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.
"За България отговорът на въпроса дали да сме в еврозоната продължава да бъде "да", възможно най-бързо. Има аргументи относно рисковете. Един от големите такива е политически - "от разпасване", т.е. да забравим фискалната дисциплина. Това например се случи с нашите южни съседи".
Ще бъдем ли част от вземането на решения в еврозоната?
По думите му в момента страните членки са 19, най-големите 5 гласуват, но на всеки четири заседания пропускат едно, а другите 14 имат 9 гласа. Когато нарасне бройката, ще се разпределят на три групи. Това може да означава, че при вземане на важни решения, може да не участваме.
Очаква ли се увеличаване на цените след идване на еврото?
"Ще има опити за вдигане на цените, но опитът на други страни показва, че вдигане се забелязва точно преди приемане на еврото, но в хоризонт от по-малко от година цените остават на нива, на каквито биха били и без приемане", коментира Ганев.
Въпросът е дали ние ще го въведем в момент, в който има повишаване на цените в еврозоната или в момент, в който имаме стабилни цени или дори дефлация, коментира той.
"Планът за това какво да се прави преди да се въведе еврото трябваше да се случи преди да сме взели голямото решение, дали сме готови да приемем еврото през 2024 година. Това така или иначе трябваше да се свърши, независимо от датата на бъдещия прием. Не можем да си позволим да сме логистично неподготвени.", коментира той.
След приемане на еврото всичко в България, изразено в наличност като пари, се дели на 1,95583. Това включва заплата, кредит, депозит и други.
"Мерки в посока по-ниска инфлация през следващата година е да се предприемат политики и мерки в посока намаляване разходите на бизнеса. От момента предложените само три работят в тази посока. Според нас това са вдигането на прага по регистрация на ДДС, което ще намали административните разходи. Втората е намаляването на законната лихва за забава. Третата е промяната на ДДС и акцизни ставки на места, където държавата определя цените", заяви Ганев.
Вдигане на пенсии и други социални мерки не могат да се смятат за антиинфлационни, заяви той.
"Ние като малка държава, продължаваме да сме податливи на политическите ветрове и модите в еврозоната. За страната ни по-малкото зло е членството, отколкото да останем отвън".
Целия разговор гледайте във видеото!