Висока инфлация и заплаха тя да расте още. Колко обаче? Малко хора се наемат да прогнозират.
Банките обаче, като едни от най-важните институции във всяка една икономика, внимателно следят процесите и в повечето случаи дават доста точна прогноза.
Ето защо поканихме в предаването Мoney.bg Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк".
Темата на разговора е как ще се движи българската икономика по време на криза, как ще се справим с галопиращата инфлация и как цените на енергоресурсите и горивата се отразяват върху стопанската дейност.
Световната икономика е бомбардирана от поредица шокове, свързани с предлагането, като повечето са свързани с пандемията от коронавирус. В резултат на това наблюдаваме силен ръст на цените на горивата и на храните. Войната в Украйна предизвиква допълнителни шокове за световната икономика. Това са два застъпващи се мащабни шока. Това заяви главният икономист на Unicredit Bulbank Кристофор Павлов в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.
"За САЩ може да се твърди, че изтеглянето на допълнителните извънредни парични стимули, които бяха предприети в отговор на пандемия се забави. В момента, в който започнаха да се изтеглят стимулите, темповете на нарастване на цената на труда бяха най-високи за последните тридесет години. Множество индикатори от пазара на труда сочат, че американската икономика прегряваше и ФЕД се забави с изтеглянето на стимулите".
По думите му в Европа ситуацията е по-различна - темповете, с които нарастваше цената на труда, бяха близо до наблюдаваните предишни години и това не беше сред факторите, които допринасят за увеличение на инфлацията. Въпреки това Европа се забави с прекратяването на процеса на покупка на активи", заяви той.
Ситуацията в Европа е по-трудна. В САЩ се върви с решителни стъпки към повишаване на основните лихви, смята Павлов.
"Във военния конфликт са засегнати страни, които не само произвеждат и изнасят енергоресурси, но са едни от най-големите износители на храни като пшеница, царевица, слънчоглед. Сега вероятно ще наблюдаваме стагфлационен шок, фокусиран върху цените на храните", заяви той.
"Основният сценарий на банката е за средна инфлация от 13% тази година, като 6% идват от храните. В момента е в ход значителен стагфлационен шок за глобалната икономика. Най-много страдат страните в Европа, включително и България". Продължителността му зависи от това кога и как ще приключи войната. Като част от преговорите, които ще води Русия, тя ще иска голяма част от санкциите да отпаднат. Ще се постави и въпросът какви количества енергия - газ и суров петрол, ще внася в ЕС.
"2022-а ще бъде година на стагфлация. Очакваме икономически растеж от 1% -1,5% през тази година и средна инфлация от 13%."
Голямата неизвестна е какво ще се случи догодина. Опасността от продължаване на стагфлацията е значителна. "Работим върху основен сценарий, в който стагфлацията в българската икономика продължава и през следващата година", заяви той.
При подобен сценарий при който стагфлационните процеси продължават две години, със сигурност ще наблюдаваме влошаване на качеството на кредитите. Освен стагфлационен щок, ще има и увеличаване на лихвите в еврозоната. ЕЦБ ще увеличи лихвите, въпросът е с колко. Неутралната лихва е 1,5% за Европа, според последни оценки.
Банкова системата ще премине през този период на лошите кредити, без това на доведе до значително увеличаване на рисковете за финансовата стабилност.
Целия разговор гледайте във видеото.