Българите са почти щастливи и стават все по-взискателни към качеството на живот. Това сочат данните от първия национален Индекс на щастието, направен по поръчка на списание "Мениджър". Проучването е национално представително за населението на възраст над 18 години и е проведено сред близо 1100 души.
Най-голяма група от българите - 45%, се описват като почти щастливи, а 31 % като нещастни. Средният индекс на щастието за страната ни в края на 2018 г. е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален индекс е 60.9 точки.
Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите у нас. Тоест парите прогонват нещастието, но не гарантират щастие. Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства - най-често семейства с две деца.
Обикновено учащите, хората на ръководни позиции и високо образованите определят себе си като щастливи. Социалните групи с най-висок дял "нещастни" са хората от малцинствата, пенсионерите, безработните, самотно живеещите, ниско образованите.
Социална подкрепа от най-близките, физическото и психичното здраве и удовлетвореността от живота са основните фактори, за да се наречем "щастливи".
По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. У нас масово липсва удовлетвореност от работата, няма достатъчен достъп до култура, изкуство, образование. А качеството на околната среда е с близо 15 пункта по-ниско от средното за света, предаде Ива Григорова
Харесайте ни във Facebook ТУК