Дипломатическият език винаги звучи добре, но често остава скрити послания. Какво разбрахме от срещата във Варна и дали зад хубавите думи останаха горчиви чувства?
Хубави думи, но без реални дела. Така видяха резултата от лидерската среща между Турция и Европейския съюз във Варна анализаторите и се хванаха за една основна фраза, използвана от всички участници – "конструктивен диалог“.
Искреността на думите на турския президент Реджеп Ердоган също остава под въпрос. Поне до първата му изява на негова земя пред избиратели. Според Илхан Андай там той ще демонстрира съвсем друг език и ще направи съвсем различен прочит.
Едно е ясно обаче – основното послание на Турция от срещата е желанието да придвижи членството си в Европейския съюз, но Ердоган използва темата за вътрешта употреба. За нас основен остава въпросът изигра ли България добре ролята си на балансьор.
Критично се изказа шефът на президентския кабинет Иво Христов. Той сравни срещата във Варна с Мюхенското споразумение от 1938 година, с което част от Чехословакия се дава на Германия. Ердоган разшири амбициите си чак до Руанда, Афганистан и Йерусалим.
Жан-Клод Чембърлейн подкрепи турската намеса в Сирия, стига да се осъществявала в "съответствие с международното право", а то повелява "ненамеса". Туск се потеше. Борисов се опита да ни пробута поредния си менте "триумф".
В ГЕРБ очаквано заваляха аплодисменти. Бившият председател на парламента Димитър Главчев сподели приятелската снимка на края на срещата.