Възрастна монахиня се грижи сама за манастир и е принудена да живее в мизерни условия.
Само на няколко километра от столицата, гледайки към широкото Софийско поле се намира манастирът "Свети Симеон Стълпник и Света Петка". Години наред светинята пустее, а за това подсказва и пътят, който води до нея.
Днес за светата обител се грижи 71-годишната игумения Серафима. Божията воля я довежда тук преди 5 години.
"Нямаше тук абсолютно нищо само една поляна, нямаше ток, нямаше вода", разказва игумения Серафима.
За това възрастната монахиня започва да гради манастира сама, със собствените си ръце. Парите обаче не достигат и тя се принуждава да разчита на чужда помощ. Разказва, че входната порта е дарение от премиера и кмета на София, а монашеските килии също са дело на добър човек. Въпреки това проблемите в манастира не приключват.
"Църквата ни е напукана, парчета падат, трябва да се направи вътрешна мазилка, обаче няма средства, нямаме спонсори. Плюс това монашески килии нямаме и дувар нямаме – няма други сестрички и няма къде да живеем. Идват сестричките, оглеждат и казват – това са спартански условия и си заминават", обясни игумения Серафима.
И за да ни увери в това сестра Серафима ни отвежда в стаята, в която живее от години…
"Еми...тясно е...е тук е багажът, отдолу под масата", посочи игумения Серафима.
"Стаичките са мънички и трябва да се направят нови стаи, по-широки, да има място за библиотека, за масичка. Да има място човек за леглото, гардеробче, шкафче", добави тя.
Но неволите не свършват до тук. Водата в манстира не е годна за пиене и за да не остане жадна, монахинята разчита на старата си счупена кола, която не винаги може да запали.
"Колата ми се изпочупи…стартерът, накладки, тампон..вземах от един човек пари назаем от други хора съм взела заем..затънах в борчове", каза монахинята.
Освен това, игумения Серафима често потъва и в размисли и страхове, а причината многократните опити за кражби от манаститра. Най-голямата болка за възрастната монахиня, обаче, е че няма средства да поддържа божия дом.
"Мъчно ми е, че големите манастири не помагат на малките манастири. Че големите църкви не помагат на малките църкви. А ние със 130 лева пенсия да поддържам цял манастир и да чакам на подай Господи. Мисля, че това е странно, унизително и трябва да се вземе някакво кардинално решение и то еднолично от Негово Светейшество", заяви игумения Серафима.
А приходите на манастира са повече от скромни и често не могат да покрият дори минимални сметки за ток. И макар и с доза срам, сестра Серафима признава, че в повечето случаи остават пари само за хляб.
"Вечер не палим никакво осветление, караме на свещички, караме на кандилце и имаме само едно малко хладилниче. Много малко, колкото да си купим хлебец. Малко, през зимата почти никой не идва в манастира, защото е студено. Но това не може повече да продължава. Би трябвало както на свещениците да има заплати, така и за монахините да има. Ние не искаме да богатеем. Нали сме хора, трябва да се храним, за дрехи не говорим, за расо да не говорим", заяви игумения Серафима.
Надеждата умира последна – именно тя крепи възрастната монахиня. Може би за това игуменката не пропусна да се обърне и към държавата.
"Слушай, г-н Премиер…оправи престъпността, това е номер 1 и второ – помагаш на твоя манастир в Банкя дал си на колежката нов джип..хайде на мен поне една здрава кола ми дай. Дай ми една здрава кола и да дойдеш да ми видиш църквата, как е напукана", призова игумения Серафима.
А тя не иска пари . Желанията си определя като скромни – някой да й подаде ръка, за да възстанови рушащата се църква и да има нормални условия за живот. Въпреки трудностите, 71-годишната монахиня е убедена, че няма да спре да се бори и че с божията помощ ще успее да запази светата обител жива.
За хората, които искат да помогнат, е открита банкова сметка.
BG46STSA93000022716662 BIC: STSABGSF
Какво е да даваш цялата си пенсия в името на Господ – разказват Михаела Карабельова и операторът Петър Симеонов: