За 76% от ключовите длъжности в предприятията у нас се изисква висше образование, а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия. Това показват 17 секторни модела, разработени от Българска стопанка камара, финансирани по програма „Развитие на човешките ресурси“. Проучването включва 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности. Те ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и професионални стандарти за 50 професии и специалности
От анализа се вижда още, че има отлив на кандидати за обучение в професионални училища, което създава все по-голяма пропаст между търсенето и предлагането на работна ръка с определена квалификация и умения.
До 2020 в Европа над 40% от работниците трябва да са с висше образование, за да може да се отговори на икономическите тенденции, препоръчват Европейската комисия. „България и сега, и тогава ще изостава от този показател, като прогнозата е у нас висшистите през 2020 да достигнат 34%. Към момента едва 23% от всички българи в работоспособна възраст са висшисти“, се посочва в изследването на БСК.
Ндостигът на кадри с висока квалификация, отговаряща на нуждите на бизнеса, ще бъде една от най-отчетливите тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие, пише и в изследване на екип на McKinsey, цитирано от стопанската камара. В проучването се изтъква, че работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има на пазара на труда през 2020. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа.
От БСК предупреждават, че ще има свръх голям брой служители с ниска и средна квалификация. Тази тенденция означава висока безработица, натиск към по-ниско заплащане и, същевременно - “глад” за квалифицирани кадри, обясниха от камарата.
Освен сериозно разминаване между търсене и предлагане на човешки ресурси с определена квалификация, данните от разработените секторни модели показват и диспропорции по отношение на изискваните умения. Все по-голямо внимание се обръща на т.нар. „меки умения“ (33% от всички описани), които практически отсъстват от учебните програми – и в средното, и във висшето образование. Сред меките умения най-ценни за работодателите са „ефективност“ (31%) и „постигане на резултати“ (30%), следвани от „въздействие и влияние“ (17%), „взаимоотношения“ (14%) и „познавателни умения“ (8%).
По отношение на компетенциите на ключовите длъжности най-търсени (64%) са специфичните компетенции, следвани от основните (24%), а с най-малък дял са управленските компетенции (12%). Сред валидните за всички секторни модели компетенции са: лидерство, работа в екип, ориентация към резултат, управление на проекти, умения за общуване, изграждане на взаимоотношения, грижа за клиента, осигуряване на качество, адаптивност, стратегическо мислене, ефективност.
Всяка придобита компетенция, а също и всяка квалификация, преминава през период на придобиване, развитие, усъвършенстване и спад. Този жизнен цикъл е свързан с динамичното развитие на технологиите и промените във външната среда.
Според изследване на CEDEFOP (Европейски център за развитие на професионалното обучение), например, професията „ядрен инженер“ има жизнен цикъл от около 8 години, което означава, че след този период, ако не са усъвършенствани знанията, уменията и компетенциите на лицето, неговата квалификация не е приложима в съвременните технологични условия. Професията (специалността) „инженер – електроника и автоматизация“ има жизнен цикъл около 7 години, „IT-инженер“ – 4 години, „юрист“ – 6 години, и т.н.
Налага се изводът, че не може да се гледа на квалификацията като на константа, а понятието „учене през целия живот“ не е клише, обясняват от Българска стопанска камара.