Промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които до дни могат да минат в парламента на второ четене, вменяват на банките несвойствените функции на финансово разузнаване, а на самото разузнаване пък дават неограничен достъп до всички банкови тайни без съдебна санкция. За това предупредиха пред БНР Красен Станчев от Института за пазарна икономика и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Oт Асоциацията на банките в България пък припомниха, че при изготвянето на поправките не е било търсено мнението на членовете на асоциацията, нито на БНБ. Банкерите изразиха сериозни резерви към законопроекта. Според внесените промени, органите за сигурност (например ДАНС) ще имат свободен достъп до банковите сметки и операции безусловно и неограничено. Юристи коментираха, че това на практика означава, че няма да е необходимо предварително оповестяване или съдебно разрешение. Промените предвиждат и банките да проследяват и сигнализират за операции, "които са странни, тоест нямат явна икономическа цел", обясни Тихомир Безлов. Тези промени може бързо да минат на второ четене след приемането на бюджета, при занижено обществено внимание, както през лятото бяха приети от Министерския съвет без дискусия, посочи Красен Станчев. Според него формулировката за "странните" сделки няма законово определение.
От банковата асоциация са притеснени от вменяването на задължението за "особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки и операции" и за събирането на "информация относно съществените елементи и размери на операции или сделки". Така „мъгляво“ формулирани, текстовете будят безпокойство, отбелязват банкерите. Притесненията им идват от факта, че никъде в норматива не се обяснява конкретно кои сделки са със "съществени елементи” и какви са размерите на сделките, които подлежат на наблюдение. Задължение на трезорите ще бъде да следят за операции, които "нямат явна икономическа и законна цел".
Юристите коментират, че този текст също ще предизвика проблеми, тъй като финансовите транзакции през банки отговарят на определени критерии, описани подробно в българското законодателство - доказва се произходът на парите, идентифицира се клиентът, проверява се неговата идентификация. Никъде обаче не се посочва изрично, че кредитните институции могат да искат документи от клиентите си за основанията за превод на пари на територията на страната, т.е. те няма как да знаят дали целта на превода е с икономическа или друга цел, обясняват от Асоциацията на банките в България.
Служителите на ДАНС ще имат неограничен достъп до информация при всяка рутинна проверка, без да представят сериозни основания. Всички клиенти на трезорите ще бъдат потенциално подложени на пълно разкриване на техните сметки, количество на парите в тях, както и преводите, които правят, и депозитите, които имат, притесняват се банкерите.