"Кошмарният сценарий, който си представям е, че в група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през трийсетте години на миналия век", заявява в интервю за италианското издание Mulino преподавателят по политическа социология в Берлин проф. Клаус Оффе, цитиран от БТА.
Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от Европейския съюз, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер, предупреждава професорът.
В интервюто преподавателят коментира и вижданията си за кризата в еврозоната. Според него са допуснати редица грешки, една от тях е в неправилните размери на еврозоната. "Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с излишък по рождение, докато южните страни са неизбежно губещи", казва Оффе.
Другата грешка, според професора, е, че в еврозоната липсва единна фискална и социална политика. "Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки. Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките.
Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато "нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията, отбелязва Клаус Оффе.