Европейската комисия препоръчва последователност в прилагането на реформите в съдебната система и изготвяне на обща стратегия за действие на различните структури, свързани с дейността.
Последователността в прилагането на реформите ще е показателна за устойчивостта и необратимостта на процеса, се казва в обявения днес мониторингов доклад за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. От комисията отчитат въвеждането на значими законови конституционни реформи от 2007 година насам. „Макар и непълни, с тях бяха създадени важни и новаторски структури, по-специално за насърчаване на специализацията при справянето със срещаните проблеми. Ключови институции като Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия инспекторат поеха функциите си“.
Европейската комисия отбелязва, че на Висшия съдебен съвет са предоставени широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт, които обаче „не са използвани за ефективно управление на магистратското съсловие, което да се основава на заслугите и етичното поведение, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването, от което зависи доверието на обществото“.
Сред постиженията в борбата с престъпността от Европейската комисия отбелязва подобряването на законовата рамка за отнемане на незаконно придобито имущество и успешното сътрудничество с останалите държави членки. Потенциалът обаче не е използван напълно, коментират от Европейската комисия.
"За петте години от присъединяването на България към Европейския съюз различните правителства и парламенти отдаваха различно значение и степен на ангажираност с постигнатите резултати. Напредъкът е постиган от различни институции, без да има обща насока за напредъка“, коментират от Комисията.
Непоследователната политика е показателна за липсата на стимул тези реформи да бъдат възприети като част от развитието на България. „Това заключение се подсилва от факта, че много от значимите стъпки изглежда са направени главно в резултат на външен натиск. Обстоятелството, че все още има нужда от външен натиск повдига въпроси относно устойчивостта и необратимостта на промените“, коментират от Европейската комисия и подчертават, че назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия Главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите.
Европейската комисия критикува и разпределението на делата между съдилищата в София и страната, както и критериите за атестацията на професионалните постижения в съдебната система. Разликата в разпределението на делата е предпоставка за забавянето в излагането на мотивите към тях, което се определя като „техническо нарушение“ от съдиите. В доклада са отразени и опасенията за субективно третиране на т.нар.“технически нарушения“ при различните съдии.
От комисията отбелязват, че липсват резултати по ключови дела, свързани с организираната престъпност и корупцията на високите етажи. Докладчиците подчертават, че не е налице подобряване на резултатите на полицията и на съдебната система във връзка с делата за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност. „В допълнение към това, правоприлагащите органи и съдебната власт все още не са предприели извършването на цялостна и независима оценка на слабостите на съществуващите структури и процедури. Ето защо потенциалното въздействие на мерките, предприети от България в този контекст от миналото лято досега, тепърва ще бъде установено,“ става ясно от доклада.