В България няма точна статистика за броя на доброволците. Според проучване от 2010 са около 60 000, друго пък казва, че не надвишават пет процента от населението на страната. Липсата на точни данни е, защото няма институция, която да координира и контролира техните действия, да отчита по колко часа всеки един извършва дейност, коментираха в сутрешния блок на Bulgaria On AIR Любен Панов от Българския център за нестопанско право и Красимира Величкова от Българския дарителски форум.
Един от проблемите, които спират хората да стават доброволци, е неясният статут в законодателството. По думите на Величкова, доброволците са във висящо положение "между регламентите". Като пример той посочва Кодекса на труда, където е записано, че всеки труд се заплаща, а идеята на доброволчеството е да се предоставя услугата безвъзмездно. Затова, страната спешно се нуждае от специален закон.Няколко неправителствени организации още през 2006 са подготвили документ с редица предложения. Едно от тях е безработните, след като станат доброволци, да продължат да получават социални помощи. В момента този проектозакон отлежава в Министерството на културата. Очакванията на центъра са, че до края на годината парламентът ще приеме Закона за доброволчеството, а от следващата година тези хора ще се чувстват по-защитени. Българският комисар по международно сътрудничество и реакция при кризи Кристалина Георгиева също преди дни препоръча на кабинета да ускорят създаването на доброволчески структури. "Българите разчитат изключително на професионалистите – пожарникари, спасители. В другите държави не е така, там има ядро от професионалисти и армия от доброволци".