"Някога България се надяваше да стане като Гърция; сега просто се надява да оцелее": под това заглавие авторитетното британско списание The Economist публикува статия за положението и шансовете на страната ни в един твърде сложен в политическо и икономическо отношение регион.
Изданието цитира политолога Иван Кръстев, според когото преди двайсетина години оптимистите се надявали България един ден да стане като Гърция: "умерено демократична, но и умерено корумпирана". Сега, обяснява Кръстев, те се надяват Гърция да стане като България – бедна, но финансово дисциплинирана и непричиняваща беди на останалите.
"Досега България устояваше на икономическата и евро кризата", отбелязва The Economist. "Безработицата набъбна до 12%, но това е наполовина на нивата й в Гърция и Сърбия. Над милион българи живеят в чужбина, най-вече в Испания и Гърция. Някои от тях загубиха работата си и се върнаха у дома, но парите, изпращани в България от емигрантските колонии, всъщност се увеличават – от 694 млн. евро през 2008 до 774 милиона миналата година".
The Economist припомня, че Брутният вътрешен продукт на страната порасна със скромните 1.7% миналата година, и ще се забави още през тази. Но поне 30% от икономиката е в сивия сектор, неотчитана от статистиката. В същото време българите се чувстват наистина окаяни: в едно скорошно проучване почти 57% определят положението в страната като "непоносимо".
"България е най-бедната страна в ЕС. Средната надница е 3.50 евро на час, средната заплата – едва 360 евро. Тъй като 10% от българския износ отива за Гърция и 40% от българските кредити се държат от гръцки банки, не е изненадващо, че българите са напрегнати", добавя списанието, като цитира местен бизнесмен, според когото "онова, което се случва в Западна Европа, стига до нас след година или две".
The Economist отбелязва също, че много българи, които не одобряват управлението на "популисткия" премиер Бойко Борисов, се притесняват за изкривяването на демокрацията в страната. И в заключение добавя: "Вероятно най-притеснително е състоянието на медиите. Основните вестници са притежание на банки или могъщи компании. Има твърде малко разследваща журналистика". Рекламните поръчки на държавата и държавните компании са голям източник на приходи за вестниците; заради това всички си налагат автоцензура, обяснява пред списанието журналистът Валери Ценков (редовен автор на Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE). Според министъра на външните работи Николай Младенов обаче по-тревожен е "постоянният упадък на качеството в журналистиката". Министърът не вижда връзка между това и автоцензурата, завършва The Economist.