Православната църква отбелязва днес Лазаровден. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот.
Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.
В календара на християнската църква празникът е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година. Литургии ще има в храмовете в цялата страна.
Според българската народна традиция пък Лазаровден, или "Лазарица", "Лазарова събота", е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Всяка лазарка, задължително носи венче от върбова клонка или брашlян на главата си, което на Цветница трябва да бъде пуснато във вода, а по него се гадае и коя ще бъде следващата булка.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
Имен ден днес празнуват Лазар, Лазо, Лачо и Лъчезар.