Едва ли има българин, който да не е чувал за Шипка. На този връх се развива един от преломните, ако не и решаващия момент в Руско-Турската освободителна война.
Тя започва през април 1877 година, а след преминаването на руските войски през Дунав те се разделят на три части. Една от тях - предният отряд на ген. Гурко се насочва напред.
В същото време от Черна гора по море е прехвърлена армията на Сюлейман паша, състояща се от калени в битки 45 хил. войници.
При Стара Загора тези сили се сблъскват с малобройния беден отряд. По думите на опълченеца, бъдещ генерал Никола Генев, руснаците не се надяват особено на опълченците.
"Те си мислеха и явно говореха, че българските дружини като новосформирани части, без традиции, кратко време обучавани... ще се разпръснат и разбягат при първите гърмежи и ще ги оставят сами на бойното поле."
Но сражрението при Стара Загора и героичната защита на Самарското знаме променят тази нагласа. Все пак предният отряд е изтласкан на север и е разформирован. Вниманието на руското командване е насочено към Плевен. А отрядът на ген. Радецки разполага с малко сили да охранява над 100 километра старопланински проходи.