Нужна е сериозна нормативна промяна в системата за осигуряване, в принципите, по които това се прави, а не да се криминализира неплащането на здравни и социални осигуровки. Това каза за Bulgaria On Air Аспасия Петкова, консултант по социално и здравно осигуряване. Според нея не наказателните, а административните мерки биха дали по-добри резултати, ако се прилагаха така, както са разписани и в сега действащата нормативна уредба. “Друг е въпросът, че голяма част от тези санкции не се прилагат в пълната им сила”, уточни г-жа Петкова.
Тя даде няколко примера за суровостта на наказанията спрямо нарушителите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Кодекса за социално осигуряване (КСО). Така например, “длъжностно лице или работодател, който не предостави информация или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица и от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица. За повторно и за всяко следващо нарушение санкцията е 2000 лв. за физическите лица, а 8000 лв. за юридическите лица”.
“Самоосигуряващите се лица, които 3 месеца не са плащали здравните си вноски подлежат на глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - до 3000 лв. Тези, които плащат осигуровки по чл. 40 ал. 5 от ЗЗО (трайно безработни, които не получават обезщетения от Бюрото по труда и такива, за които никой друг не внася осигуровки) трябва да подават в НАП Декларация 7, т.е. да заявят, че ще се самоосигуряват. При неподаване на този документ те ще бъдат глобявани от 500 до 1000 лв. с тенденция при рецидив до 3000 лв., дори ако погасяват сумите за здравни осигуровки в срок. Тази санкция, според г-жа Петкова, е изключително жестока, имайки предвид, че става дума само за уведомителен документ.
“Ако един работодател или физическо лице не внася осигуровките навреме, то е защото няма пари. В затвора ли да го вкарат? Смятам, че административните мерки много по-добре ще въздействат. Осигурителната ни система трябва да стане желана от гражданите и фирмите, трябва да ги мотивира да си внасят пари за здраве и пенсия заради своето бъдеще, а не заради наказателните мерки”, каза г-жа Петкова по време на семинар за промените в социалното и здравното осигуряване.
Преди два дни по време на Заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество председателят на БСК Божидар Данев обяви, че се е обсъждало криминализирането на умишленото укриване на осигурителните вноски и едновременно с това намаляване на наказателната лихва за забавяне на осигурителните вноски, като тя да стане основния лихвен процент плюс 10%. Целта била изваждане на светло на фирмите от сивата икономика.
Още преди 3 месеца в интервю за Bulgaria On Air бившият управител на НОИ Йордан Христосков обясни, че през 2000 г., когато укриването на осигуровки е било криминализирано, само за няколко месеца са били събрани над 20 милиона допълнително от работещи в сивия сектор. Той даде пример и за 100% събираемост на осигуровките в страни като Австрия, Белгия, Германия, Франция, Швеция, където санкциите за подобни нарушения са строги и има сериозни наказателни лихви.
Статистиката сочи, че една трета е сивата икономика в България, или 30 милиарда лева, които трябва да бъдат изкарани на светло. Според изнесен неотдавна доклад за неформалната икономика в страната, направен от Асоциацията на индустриалния капитал в България, страната ни е в челната тройка в Европа с близо 35 на сто фирми в сивия сектор.