Държавата увеличава разходите за наука до 1.5% от БВП

Българското правителство е поело ангажимента до 2020 година да увеличи разходите за научна и изследователска дейност до 1.5% от Брутния вътрешен продукт, стана ясно от доклад на Световната банка, представен днес от Джон Габриел Годард. За да достигне поставените цели, България трябва чувствително да увеличи усвояването на средства от фондове на ЕС, подчерта Годард, който е старши икономист в банката. “Извършването на стопанска дейност по досегашните начини няма да доведе до необходимия ръст на инвестициите в научната дейност”, категоричен бе той.

Най-сигурният начин за стимулиране на иновациите е изграждането на дейно партньорство между публичния и частния сектор, допълни Джанамитра Деван, вицепрезидент на Групата на Световната банка за развитие на финансовия и частен сектор и вицепрезидент на Международната финансова корпорация.

И в момента основният източник на средства за наука в България е европейската Оперативна програма “Конкурентоспособност”, но темпът на усвояване на парите (36% от договорените средства до момента) е изключително нисък. В тази връзка Реналдо Мандмец от Генерална дирекция “Регионално развитие” в Европейската комисия препоръча да се създаде национален съвет по научни иновации, а част от наличните средства от ЕС да се насочват не към сложни схеми, а на първо време към по-мащабни, но по-прости проекти.

За последните 10 години износът на България нарастна до около 60% от БВП, но в него все така преобладават суровини и изделия от традиционната индустрия. Високотехнологичните продукти съставляват едва 3% от експорта – доста под средното за ЕС ниво от 16 на сто.

Държавата да стимулира развойната дейност и създаването на добавена стойност, препоръча председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Той изрази недоволството си, че в усвояваните сега еврофондове и възлаганите обществени поръчки няма нито едно изискване за технологични иновации. “Ние изграждаме магистрали и проекти за опазване на околната среда със стари технологии и не възпроизвеждаме трудов ресурс. България е на второ място в света по износ на слънчоглед, а каква е политиката ни по отношение на дълбочинната преработка и развойната дейност в тази област?”, попита Данев. Той напомни, че 80% от подготвяните от университетите специалисти са от сферата на хуманитарните науки и правото, "а това не помага на бизнеса”. Министърът на образованието Сергей Игнатов отвърна, че ведомството му може само да създава условия за развитие, но не и да каже кои специалности да се развиват и кои да се закрият. “В България се наблюдава криза на рентериерския тип живот – в обществото, в общностите и в индивидите”, коментира министърът.

Председателят на БАН Никола Съботинов пък се оплака, че от миналата година ежемесечно между 30 и 50 докторанти напускат академията. “Липсата на финансиране кара младите български учени да си тръгват от страната с идеите си в джоба и да ги патентоват и реализират в други държави”, оплака се Съботинов.