Парламентът разреши България да влезе във фискалния пакт

Парламентът окончателно даде мандат на правителството да участва в преговорите за фискалния пакт на Европейския съюз.

Министърът на външните работи Николай Млаеднов гарантира, че и след подписването на споразумението България ще може да следва самостоятелна данъчна политика и няма да приеме хармонизация под никаква форма. Според него страната трябва да се присъедини към тази част от пакта, която задължава държавите да бъдат фискално дисциплинирани, а останалата част от договора да влезе в сила, когато се присъединим към еврозоната.

При гласуването всички депутати одобриха включването на страната в преговорите, но не и подробностите за самия договор.

„Приема се един документ, който е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент, който дава пътя на ЕС за излизане от кризата”, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев и призова да не се бърза с подписването.

 „В продължение на две години и половина, откакто в Европейския парламент и комисия доминират десни правителства, политиката на общността е лишена от стратегическа визия и всяко решение се взема твърде късно и не дава ефект”, допълни червеният лидер, който е и президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Бившият финансов министър Пламен Орешарски също подчерта, че договорът е излишен, а парламентът е принуден да обсъжда решение, в което България не е взимала участие.

Управляващите очаквано бяха на точно противоположното мнение. „Същината на този договор включва два момента – засилване на фискалната дисциплина и засилване на общата икономическа политика и координация между страните-членки в Европейския съюз”, допълни  от трибуната на парламента  председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Тя е категорична, че България трябва да потвърди политическия си ангажимент за подкрепа на Договора за стабилност и да заяви активно участие по дискусиите.

От изказванията на Мартин Димитров и Иван Костов стана ясно, че Синята коалиция също ще подкрепи пакта. „Виждаме, че има гаранция, че няма да има финансови задължения и ангажименти и няма да има хармонизация на данъчната политика”, аргументира се лидерът ДСБ.

„Ние сме страна, която в момента може да влезе в Еврозоната. Тя трябва да се отвори за страните, които пораждат стабилност, а не проблеми”, категоричен бе Иван Костов.

Финансовият министър припомни, че в средата на януари е изпратил писмо до колегите си от Европейския съюз, чиито държави не членуват в еврозоната. В него бяха изложени българските виждания по три въпроса и бяха поискани съвместни действия на десетте страни извън еврозоната, за да бъдат тези виждания отстоявани. В писмото се посочва, че България подкрепя условията за засилено фискално управление, предвидени с Глава III на Проектодоговора и записването на ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателства на всяка страна-член на ЕС. Основно изискване на българската страна при обсъжданията е падане Глава IV, докато не се изяснят параметрите на “обща икономическа политика” и значението на „координация и сближаване“ в тази посока, подчерта Дянков. Настоятелно е изискано да няма препратки към пакта “Евро Плюс”. На трето място е подчертано условието държавите извън валутния съюз да имат право на активни наблюдатели по време на срещите на върха на еврозоната.

„Всички страни от ЕС трябва да въведат ясни правила за фискална дисциплина в националните си законодателства”, каза още вицепремиерът. В речта си Дянков припомни започналите преди година разговори в парламента по предложения от правителството Пакт за финансова стабилност, в резултат на които в Закона за устройството на държавния бюджет на Република България бяха записани граница за дефицита от 2% и ограничаване на държавните разходи до 40% от БВП. Българското правителство спази тези условия и за миналата 2011, но от началото на тази година е задължено да го прави по закон. България не е страна по европейския стабилизационен механизъм и няма да участва в него", припомни още Дянков.