Наложеният от парламента мораториум за добив на нефт и шистов газ в България има редица терминологични несъвършенства, които възпрепятстват и конвенционалния добив.
Учени от Минно-геоложкия университет и независими специалисти вече са изпратили становища до Министерството на икономиката енергетиката и туризма, заяви ресорният заместник-министър Делян Добрев. Предвижда се създаване на временна парламентарна комисия, която да изчисти този проблем.
Сред най-ощетените от мораториума е американската компания Chevron, която до момента не е изказала официална позиция дали смята да се изтегли от България. Случаят коментира единствено американският посланник Джеймс Уорлик. „Наистина ли искате да кажете "никога" на една компания, която носи със себе си стотици милиони инвестиции и работни места.
Делян Добрев отказа да коментира намеренията на Chevron, защото не бил запознат с официалната позиция след мораториума. В края на миналата година по време на визита във Варна, Добрев заяви, че има намерение да проучва за шистов газ след 2015 година. Екозащитници и варненската общественост го обвиниха, че се явявал като говорител на американците.
До налагането на мораториума се стигна и след силната протестна акция на екозащитните организации. В много градове на страната бяха направени подписки срещу добива на шистов газ с технологията "хидравличен удар". С решението на парламента България стана четвъртата страна с такава забрана в Европейския съюз, след Франция, Великобритания и Ейре.
Не само в България тече обществена дискусия около проектите на Chevron. Компанията започна проучвателна дейност в Полша, която заедно с Чехия и Унгария, се произнесе за развиването на подобни проекти. Седем души бяха арестувани по подозрение, че са получили подкуп за издаването на разрешителни за проучване и добив на шистов газ.
Противниците на метода "хидравличен удар" твърдят, че той е опасен, води до земетресения и замърсяване на водата и въздуха, където се правят проучванията.
Тези, които подкрепят метода, го определят като революционна технология, която помага да се разрешат проблемите с недостига на нефт и газ, като осигурява евтина енергия за десетилетия напред.
Между тези два полюса обаче липсва реална информация и дискусия, а вместо това много хора се поддават на емоцията и спорят, без да имат реална основа за това. За провеждане на обществена разяснителна дискусия настоя и енергийният министър Трайчои Трайков.
За информационния хаос вина носят и големите компании в сектора, които трябва да обяснят подробно какво представлява фракингът и какво може да бъде направено, за да бъдат предовратени евентуалните негативни последици.
Според Джон Кемп, пазарен анализтор в агенция "Ройтерс", химикалите, използвани при хидрофракинга са не по-малко опасни от тези, които се използват в петролните кладенци. Той смята, че рискът не е по-голям от този при методите за добиване на други ресурси, а проблемите със замърсяването на водата и земетресенията могат да се появят и при други проучвателни дейности.
Анализаторът припомня, че от 1865 до средата на XX век при добива на нефт са се използвали експлозиви и че този опасен метод е бил заменен с хидрофракинг през 1947, а до 2002 г., когато добивът на шистов газ става политическа тема, методът бил използван един милион пъти.