И без това съмнителният контрол, който Законът за обществените поръчки оказва върху държавните харчове, ще бъде занижен още повече, ако депутатите приемат предлаганите от кабинета промени в норматива. Най-съществената от тях е повишаване на праговете, под които не се налага обяваване на поръчка, с 10-15%.
Само преди два месеца някои от тези прагове бяха сериозно понижени, сега авторите на законопроекта искат отново да бутнат летвата нагоре.
При строителните работи например се предлага държавните ведомства и общините да провеждат търгове, ако стойността е над 264 000 лева. Припомняме, че само преди два месеца лимитът за пряко възлагане бе свален от 1.5 млн. на 240 000 лева.
За доставка на оборудване, консумативи и други услуги прагът също бе свален от 110 000 на 60 000 лева. Сега правителството иска да го увеличи до 66 000 лева.
Особено драстично ще се вдигне границата за доставки на военно оборудване или строителство с отбранителни функции – от досегашните 2.5 милиона лева на 4 милиона. Конкурси за строителни работи извън България ще се правят, само ако стойността на договора надвишава 6.6 млн. лева. В момента прагът е 6 млн. лева.
Предвижда се също възложителят да може да изисква списък на изпълнените договори за доставки или услуги, сходни с предмета на поръчката, за последните 5 години. В момента може да се иска справка за 3 години назад.
Поредните поправки в Закона за обществените поръчки идват на фона зачестилите критики от страна на бизнеса, че непрестанните промени на правилата в България стресират местните фирми и отблъскват чуждестранните инвеститори.
Наскоро Агенцията за държавна финансова инспекция публикува доклад, според който половината обществени търгове на БДЖ са незаконни, а държавният холдинг е изразходвал неправомерно над 66 млн. лева.
От мотивите, приложени към проекта за промени в ЗОП, не става съвсем ясно защо кабинетът иска последните поправки. Там се обяснява единствено, че корекциите са заради изисквания на ЕС и синхронизирането на нашето законодателство с две европейски директиви . Според аргументите на Министерски съвет увеличаването на праговете щяло да разтовари чиновниците от организирането на търгове за по-дребни поръчки. “Така усилията ще се насочат към стриктно спазване на тежките процедурни правила за поръчки на големи стойности”, пише в документа. В него недвусмислено се казва също, че това няма да са последните увеличения, тъй като Еврокомисията планира ново вдигане на праговете с около 4%.
Представителите на бизнеса са слабо запознати с новия законопроект, установи допитване на Bulgaria On Air. От Българската стопанска камара коментираха, че новите прагове са "изненада", а законовите промени са твърде чести и създават затруднения за предприемачите. „Причините за подобни действия са няколко – обясни изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. - Най-популярно е оправданието с европейското законодателство. Само че по-вероятната причина е, че по този начин ще улеснят раздаването на пари в малките общини, без да се налага да се правят търгове. По този начин лесно ще се облагодетелстват приближени до властта фирми“.