Това е Ваня – обикновена жена с необикновени проблеми. Почти целия си съзнателен живот прекарва в инвалидна количка. И до днес приема за дързост желанието си да се движи сама навън.
Това обаче невинаги е постижимо и за да ни убеди в това, Ваня ни предлага разходка в Люлин – кварталът, в който живее от години. Желанието й да достигне до Кооперативния пазар се оказва трудна задача още в първите няколко метра.
"Много често ми се налага и да не мога да бъда сама, точно поради високите бордюри, поради недостъпните разбити тротоари", коментира Ваня.
Но дори и след като преодолее тротоара, тя не може да влезе в банката.
"Аз съм до тук и обикновено служител слиза до долу, за да разпише нещо, а аз седя и чакам отвън. Може ли да си представи някой как се чувствам аз", пита жената.
Освен високите тротоари, разбитите плочки и труднодостъпните спирки, Ваня често не може да си позволи и да си напазарува в квартала.
С какви трудности се сблъскват хората в неравностойно положение и как един тротоар може да се окаже непреодолимо препятствие. Защо проблемите на инвалидите остават невидими? Вижте в репортажа на Михаела Карабельова.