10 години след като България стана член на Европейския съюз българите остават еврооптимисти. Това показва социологическо проучване на "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Представителството на Европейската комисия у нас.
Изследването е национално-представително и е проведено между 16 и 25 септември 2017 година сред 1021 българи.
Мнозинството от тях, 51%, смятат, че България е спечелила от членството си в ЕС. 26 на сто са онези, за които страната ни е загубила от присъединяването си към Евросъюза.
В личен план обаче българите не намират промяна. Мнозинството, 65% споделят мнението, че членството в ЕС не им се е отразило съществено. 19% обаче смятат, че личният им успех е отражение на присъединяването ни към ЕС, а 15 на сто дори смятат, че са загубили от него в личен план.
За мнозинството българи Европейският съюз има положителен образ. За 63% той е демократичен, 52 на сто смятат, че е закрилящ, за 52 на сто той е солидарен.
Не липсва обаче и критичното отношение към ЕС, макар и в по-ниски стойности. 46 на сто от българите смятат, че Евросъюзът е бюрократичен, а 32% го намират за неефективен.
Проучването тества и промяната в мнението на хората в България при влизането й в ЕС и сега.
Съществена разлика е настъпила в нагласите по отношение на ефектите от членството. В края на 2008 г. съществена част от българите са били неудовлетворени от липсата на видима промяна и незаслужени ограничения.
Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна.
Най-големите ползи от ЕС българите откриват във възможностите за пътуване. Този ефект събира повече подкрепа сега, отколкото преди 10 години. На второ място се нареждат шансовете за образование, после е намирането на работа, което събира тройно повече подкрепа сега в сравнение с 2008 година.
Днес българите откриват много повече ефекти от членството в ЕС и по отношение на икономическата и политическата стабилност в страната. Като пряк резултат от присъствието ни в съюза българите посочват значителните промени в инфраструктурата и в населените места. Като плюс се посочва и разширяването на достъпа на българските производители до повече пазари.
Хората обаче оценяват сдържано възможността България да извоюва позиции пред европейските партньори. Гласът на страната ни се зачита в ЕС според 36%, а 35% смятат, че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори.
Самочувствието на българина като европеец нараства плавно, показва проучването. За 10 години от 24% на 34% е нараснал делът на хората у нас, които имат самочувствие като граждани на ЕС. 66 на сто обаче остават с ниско самочувствие, показват резултатите на "Алфа Рисърч".
Какви са страховете на българите по отношение на ЕС преди 10 години и днес?
Най-големите страхове през 2007г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%).
Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени. Сега българите се притесняват от двойните стандарти в качеството на храните и намаляването на покупателната способност.
Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици, притока на имигранти и терористичните заплахи, се приемат и като основни за България.
Снимка: Pixabay