Всички сайтове, които предлагат онлайн залагания и чиито сървъри не са разположени в България, ще бъдат затворени, увери председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев. За това ще се грижи Главна Дирекция "Борба с Организираната Престъпност". „Ако искат да работят с български клиенти, онлайн операторите на хазартни игри ще трябва да се лицензират и да плащат данък в страната“, обясни Кръстев.Запитан дали регулаторът и ГДБОП имат необходимия капацитет, за да ограничат достъпа до "нелегални" сайтове, Кръстев отвърна, че това ще се изясни, след като законът влезе в сила. Според шефа на комисията това ще стане най-късно до началото на 2012. Законопроектът ще бъде в центъра на дискусиите и на започващата днес IV Източноевропейска конференция на игралната индустрия. Според доста от многобройните съдебни прецеденти в ЕС предлаганите законови промени са дискриминативни и могат да навлекат на България дела в Европейския съд.
Според Надя Христова, член на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите в игралната индустрия, проектозаконът има няколко съществени недостатъка. "Изискванията за доказване на инвестиции са твърде високи и трябва да се понижат. Освен това разходите за сертифициране на игралното оборудване също трябва да се признаят за инвестиционен разход. Забраната за реклама също е притеснителна“, заяви Христова.
Шефът на ДКХ обаче обясни, че забраната не е абсолютна - компаниите могат да рекламират търговската си марка и лого, както и да обявяват тегленията и резултатите от тиражите. Те няма да има право единствено да рекламират пряко самия процес на залагане. Вероятно ще се наложат и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, за да се включат и големите постъпления от провеждането на покер турнирите, уточнява Кръстев.Робърт Стокър, който председателства комитета по игрално право в Американската адвокатска асоциация, заяви за Bulgaria On Air, че не знае да има друга държава с толкова строга забрана за рекламиране на хазартната дейност като тази, описана в българския закон.
Хазартният пазар в България се е свил с над 40% през последните две години. Най-висок е спадът при игралните автомати, които са намалели с около 10 хиляди бройки (до общо 15 428 автомата в цялата страна). Казината са намелели до 20, игралните зали – до 834, което връща индустрията на нивата от 2009 година, съобщи Ангел Ирибозов, председател на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия.
Според асоциацията намаляването на залите и машините ще окаже влияние и върху очакваните постъпления от данъка върху хазарта. В бюджет 2011 са заложени 120 млн. лева от такси върху игрите на щастието. Към края на септември са събрани 75.6 млн. лева.
Представители на бранша коментираха пред журналисти, че одобреният от правителството проектозакон ще затвори поне 20% от сега съществуващите игрални зали. Нормативът обаче далеч не гарантирал, че интернет залаганията ще бъдат извадени на светло.