Какво е състоянието на религиозните свободи по света?

Доклад на американския Държавен департамент идентифицира проблемните области всяка година

16.08.2017 | 21:00 Редактор: Жанета Нейкова
Какво е състоянието на религиозните свободи по света?

Какво е състоянието на религиозните свободи по света? Всяка година от американския Държавен департамент изготвят доклад по темата. А целта е да се идентифицират проблемни области и така да се насочат усилията на американската външна политика в правилна посока.

Докладът за религиозните свободи обобщава политиките на правителствата в различните страни, които нарушават религиозните вярвания и практики. Също така, той представя и действията на американските дипломати за подобряване на религиозните свободи в дадените страни.

Това е консултативен документ, който се предава на Конгреса, за да ориентира изпълнителната власт при изготвянето на стратегии за външната политика на САЩ.

Сред основните акценти тази година е ролята на "Ислямска държава“ в нарушенията на религиозните свободи. Въпреки загубите, които търпи джихадистката групировка през последните месеци, за Държавния департамент тя си остава една от най-големите заплахи срещу религиозните свободи в глобален мащаб.

Американският държавен секретар обясни защо при вчерашното представяне на доклада. (Чуйте във видеото, бел. ред.)

Що се отнася до Турция, очаквано е обърнато внимание на масовите чистки сред държавните служители, които започнаха след неуспешния опит за преврат миналото лято. Оказва се, че уволнения има дори в турската религиозна служба Дианет, за която се смята, че защитава правата на сунитското мнозинство.

Оттам са освободени 3600 души.

В доклада се изброяват различни практики, ограничаващи правата на немюсюлманските малцинства. Сред тях, например, са ограничения в обучението на духовници от други религии, пречки за функционирането на култови сгради и спорове за имущество.

През март месец, например, правителството на Ердоган е иззело над 6000 парцела земя от пет църкви в Диарбекир. Алевитите – представители на ислямско религиозно течение, малцинствено в Турция – са може би най-често обект на дискриминация.

Анкара не признава техните молитвени домове и през последната година е затворила телевизия, собственост на алевитската общност, по обвинения, че разпространява терористична пропаганда.

Вълна от антисемитски коментари в пресата и социалните мрежи е регистрирана в Одрин. А от заплахи и вандалски прояви се оплакват още протестанти и католици.

Що се отнася до България, критиките са далеч по-малко. Като проблем са отчетени враждебни изказвания на политици срещу малцинствени религиозни групи.

Освен в междуличностните взаимоотношения, дискриминацията пък се изразява в отказите на някои общини да издават разрешителни за ремонти или строеж на нови джамии. Регистрирани са оплаквания за нападения срещу представители на Свидетелите на Йехова и на мормонски общества, както и вандалски прояви срещу техни молитвени домове.

Според доклада, езикът на омразата е насочен най-често срещу мюсюлмани и евреи. Документът отбелязва и полемиките около Луковмарш, който е определян от мнозина като неонацистка проява.