Гражданското общество осъществи Съединението

Това обединение протича успешно и без почти никакви жертви и най-вече благодарение на изключително последователните усилия на това, което днес наричаме гражданско общество или напора и вярата на нацията. Това е нещо, което е изключително важно, особено в дни като днешните, когато нацията се е почти разпаднала, а гражданското общество е на нивото на колониална държава", казва още той. "Иска ми се не само в популярната наука, но и в българското общество да се схване огромната разлика между различните празници, които празнуваме. Няма лошо на регионално ниво всеки един град, община да има стожер на своите възторзи, но е важно в българското общество да се откроят няколко особено важни момента от българската история", отбелязва историкът.

"Съединението от 1885 година е изключително ценно, защото то показва, че българинът може да свърши голяма част от предначертаното, воювайки с обстоятелствата и по този начин воювайки със самия себе си, с липсата на самочувствие. По време на Съединението е имало и относително добра международна среда, но това, което е извършено в Пловдив, но в София и цяла Северна България е изключително достойно за уважение и трябва да бъде по някакъв начин обяснено човешки на нашите деца, на бъдещите българи. Те все по-малко посягат към книгата и към своята история само защото за тях тя е нещо, което не им носи никакъв дивидент, нито за днешния ден, нито основания за гордост в утрешния ден, когато отиват да слугуват в Испания или да мият чинии в Англия", продължава Стоянович.

Запитан за онези факти от Съединението, които всеки един българин трябва да знае, историкът подчертава, че Съединението на България не е Съединение на цяла България. "Обединението на част от разкъсаната България съединява Северната част от нашата страна и голяма част от Румелийската част на Османската империя. Извън пределите на страната ни остава голяма част от Добруджа, Западните покрайнини, Македония, Беломорието. Това Съединение е на онзи етап единственото възможно. Освен това в Съединението участват хора от всички краища на България. Те се събират в Пловдив около делото на либералната партия и правят съединението. Те са изключително различни, сложни и трудно срастващи се характери. Правят Съединението на 6 септември и буквално на следващия ден всеки от тях се отдръпва от очакването да получи титла, пари власт в нова обединена България", отбелязва историкът.

Един от тези хора е и неговият прадядо Иван Стоянович. "Забележително е как тези хора, идват, свършват една работа, след което се разпускат и част от тях спорадично се виждат на някое и друго тържество. Тези хора не остават заедно, за да осребрят голямата жертва и голямото дело, което свършват за България. Това е абсолютно необяснимо за днешния свят, за морала, който цари в българското общество и в българската политика", коментира Петър Стоянович. Той припомни, че основните "виновници" за Съединението са на възраст между 24 и 30 години. "Мен лично като българин и като баща на деца, на които ще предам дома си и държавата си ме втриса като си помисля кои са онези хора, които ще управляват България, които ще бъдат лице на България, сравнявайки ги с прадядо ми Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и прочие", призна той. Прадядо му по времето на Съединението е бил само на 24 години, а самият той на тази възраст едва е завършил университета и се е чудел какво да прави.

Петър Стоянович, който покрай двете си деца преглежда това, което се учи в училище, никак не харесва днешните учебници, особено тези по история. "И като родител и като историк съм не само сащисан, аз съм дълбоко отчаян от начина, по който се пишат днешните учебници. Може някой колега историк да се обиди, но те са писани без абсолютна никаква цел и посока на език, който няма как да възпламени, когото и да е било, а да не говорим за едно детско въображение. Периодите от българската история са ужасно претрупани и нахвърляни", категоричен е той.

Стоянович си спомня, че синът му Иван за една седмица е успял да "научи" в училище разпада на България при Шишмановци, падането на България под турско робство, турския феодален строй и първите наченки на българското Възраждане. "С това нещо ние произвеждаме някакъв аналог на Лъчо Мозъка. Утре синът ми ще започне да прилича на един средно грамотен депутат от българския парламент и ще разбира от всичко, защото не знае нищо", отбеляза Стоянович. Според него историческите факти от българската история от учебниците, от които учат българчетата са еднакво безинтересно поднесени. Независимо дали става въпрос за Дойранската епопея, за щурма при Тутракан, за 9 септември или за Съединението, те са еднакво сухо и шаблонно поднесени, отбеляза той. "Българското образование насипва с фуния в главите на учениците факти и данни, а западният тип образование те учи да мислиш и да правиш взаимовръзки между нещата", казва още Стоянович. /БГНЕС