Няма опасност от екозамърсявания и земетръси при добива на шистов газ у нас, твърдят от Геологическия институт при БАН. За разлика от Съединените американски щати и Великобритания, където природният ресурс е на ниска дълбочина, шистовият газ у нас е на много по-дълбоко ниво, отколкото подпочвените води. Еколози обаче твърдят, че проблемът не е в дълбочина, а самата технология за добив на шистов газ е опасна. За сондирането са необходими големи количества вода.По думите на Петко Ковачев от Института за зелена политика една част от водата, необходима за сондирането остава в земята и „примесена с химикалите и пясъка, е потенциален замърсител на подпочвените пластове. Другата, която се изважда на повърхността, се счита за индустриален отпадък и е много трудна за пречистване“.На противоположното мнение е проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН. Нейната позиция е, че технологиите в сондирането постоянно напредват и големите компании разполагат с това ноу –хау.Ако се окаже, че има залежи на шистов газ у нас, страната ще набавя една четвърт от необходимите количества за потреблението чрез родните ресурси. „Това би било една доста силна подкрепа в енергийната диверсификация и оттам и за нашата икономика,“ отбеляза проф. Кристалина Стойкова. Всъщност енергийната независимост е трудно постижима. Екоорганизациите подозират отново намеса на лобистки интереси. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отдава шест района за проучване за шистов газ у нас. Досега само американската компания Chevron изяви желание да търси синьо гориво между подземните скали като плати 30 млн. долара на България. Срокът за проучване е за 5 години и ще стартира без екооценка. По закон такава ще се извърши в случай, че се стигне до експлоатация на залежите.